Превод
-
Последни публикации
Категории
Архив
Мета
Goodreads
Gabriela Tzaneva Art
Издателство gabriell-e-lit
twitter
Tweets by gabriellezz2010-
Габриела Цанева
Габриела Цанева е български поет, писател и издател. Родена в Русе, завършва Математическа гимназия „Баба Тонка“ със специалност "програмиране". Дипломира се като инженер-химик в ХТМУ – София. Защитава дисертация, за което ѝ е присъдена научната степен „доктор" в областта на техническите науки. Работи като журналист във вестниците "Народно земеделско знаме" и "Земеделско знаме" и като гл. специалист по хроматографски анализ. По-късно завършва право и работи като адвокат в Софийската адвокатска колегия до 2019 г. От 2003 година е член на Сдружението на българските писатели. През 2012 г. става редактор във в. "Литературно земеделско знаме". През 2018 г. регистрира издателство gabriell-e-lit и започва да издава "Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства. Библиография: Публикува в списание „Родна реч“, във вестниците „Век 21“, „Демокрация“, „Народно земеделско знаме“, „Земеделско знаме“, „Литературен форум“, "Труд", "Словото днес", "Литературно земеделско знаме", електронните списания "Литернет", "Нова социална поезия", "Нова асоциална поезия", "Хайку свят" и други. Публикувани книги - „Миналото в мен“ (документална повест, 1994, 2010, 2019, 2020) „Догонвам бягащия ден“ (стихосбирка, 1998, 2019) „Треви под снега“ (роман, 2000; 2020) „Реши се и ще си свободен“ (есета и стихове, 2001; 2020) „Заскрежени птици“ (стихосбирка, 2008; 2011) „Шофьори“ (новела, 2008) „Врабче върху антената“ (стихосбирка, 2010) „Светлата пътека към звездите“ (стихосбирка, 2010) „Искам себе си“ (хайбун, 2011; 2021) „Състояния“ (хайга, 2013; 2020) „Бурята сплита ръце“ (стихосбирка, 2016; 2021) „Високосният ден“ (лирика, 2018; 2020) „Живота в стих събрах“ (сборник, 2019; 2020) „Стъпки по пламъци“ (лирика, хайбуни 2019; 2020) "Толкова е рано" (роман 2020) "Оскъдни дни" (лирика, 2020) "Нощта на щурците" (лирика, хайбуни, хайга 2021), "Кръстопът на сънища" (лирика, хайбуни, хайга, 2022), "Зад гърба" (лирика, хайбуни, хайга 2023, 2024), "Живея със седем котки. Ренсаку 100 хайку" в съавторство с Димитър Анакиев (хайку, хайбун, 2023), "През погледа ми" (литературна критика, коментари, обзори, есета, 2023, 2024)
Лични връзки
Календар
май 2024 П В С Ч П С Н 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31
Category Archives: Поезия
По пътя – ренсаку 25 хайку
*зелени храстипод оголели клонискъсани гирлянди *мъгливо утрошосето пълзи край брегана Реката *дали е гинкоразходката по пътя,ако е с кола? *ах-х-х, януари –в зелените върбови листишушне вятърът *пленениот бурени дърветаискам да летя *бяла и голапод дрипи от облацибреза на билото *дори … Има още
Зад гърба
Зад гърба ми си;там, съвсем тиха си…Ако обърна глава настрани –ще те видя… ли?Не обръщам глава настрани,не искам да създам липсата ти.Изхърквам последния си дъх,като пред умиране –и се събуждам;зад мен си,тиха си.И аз. по окосената полянастъпките ми –избягалите птиципоезията … Има още
Тополи – убийци
след бурята – слънчев дензлатният тен на тополите –убийци боде очитемазни усмивки иедни усвоени пари
Вятърът – стихия
вятърът – стихиясвири на всичките ми струни кога ще изтриеоблаците мии мъглите ти, народе
Дъждът – спасител
дъждът – спасители палач; днес само плачпо рамото на планината градът се свива – здрач…и ближе кръв и рани
Полумесецът
полумесецът,тънък като нокът, дращинебето над Витоша – градът сънувакошмара на комата си
Уморените мисли са като дъжда
Уморените мисли са като дъждаПадат тежко, уморените капкицелуват прахтаи изригват – дъгаКъде отиват уморените капки? Ръцете тежат върху клавиатурата,мислите ближат брега на черепа,някъде се търкалят гръмотевици,някъде, много далеч, тичаш към мен. Там, петите ти, копринени, разкъсват пръстта.Разранената пръст плаче – … Има още
Дали съм…
далисъм птица без криладалисъм семенцеот неизсъхнало глухарчеилисъм пак хвърчилона верига?дали,дали –остана нещо да лети?далиследитевъв вълнитеги боли? заседнал кораб съм –налиотдавна платната се прокъсаха,останалиса самокупищастърчащимачтии празни палуби заседнал кораб съм –на палубата миедин изгубеналбатроспровлачваненужните на сушата крила –едва-едвапоклаща ме,едва-едваедна вълнаповдига ме … Има още
Сянката ми
Сянката ми,зелената –влачи се по поляната,окосената… Птици кълватрадостно,яростнооголенитетела на милионитенасекоми, плъпнали в пръстта –напечената пръстот оголеното слънцеи цвърчат –пируватсредскършените стъбла,под рехавата сянкана неукрепналаела… Птици кълватсянката ми,зелената –окъпана от слънце и лъчи –милиардите неутриноутринно пронизват кожатаи се забиват във вените –кръвните … Има още
Дъждовен облак – хайга
между стъкло и бетон –дъждовен облакнад хълма
Габриела Цанева 