Точно неговите рисунки ме провокираха да представя Николай Райнов в рубриката „Във фокуса ни“ на сп. „Картини с думи и багри“ по повод 135 години от рождението му.
Изящни, символно богати, свързващи вътрешния свят на твореца с въображението на зрителя. Просто – красиви. Понякога, само тази дума е достатъчна, защото казва всичко.
Голяма част от представените тук изображения са от изложбата „Омагьосано царство“. 120 рисунки, обединени от приказен сюжет, са изложени в СГХГ през 2019 г. по повод 130 години от рождението на твореца – „изложба с платна в характерния за Николай Райнов сецесион, рисунки и графики“, която е резултат на дългогодишно проучване на неговото живописно наследство и цялостно творчество, както отбелязват в сайта на галерията.
Но тази приказност не е израз само на декоративно-илюстративния подтик на разказвача – да облече в цвят и форма своите словесни фантазии. Същият стил намираме и в негови гравюри – пейзажи от 20-те години на ХХ век.
Парижка улица, гравюра на дърво-хартия 36х22
Това е погледът на твореца към света; към реалния свят, разграден и отново съграден от фантазията, за да даде външен израз на едно вътрешно превъплъщение.
Селски къщи, дърворез 19х32
Но, без съмнение, именно с илюстративния характер на неговите рисунки можем да съизмерим художника и поета на словото. Защото неговият път на художник започва именно от стремежа да художника на словото да даде визуален образ на своите думи, чрез илюстрацията.
Стилизирана природа, 1922 г. – акварел, гваш, бронз, хартия, 29х44 см, Национална галерия
И в тях намираме именно това – характерните за стила сецесион елементи – декоративност, в която орнаментът придобива основно значение, ярко изразени линии, които градят формата плоскостно. Детайли, на пръв поглед несвързани с цялото, без които, обаче – то не е същото. Не е трудно да се забележи поразителното сходство с източното визуално изкуство. Художникът е споделял, че е любител и ценител на японската живопис и графика.
Дали търсено, дали неволно копирано, или конвергентно съществуващо – все едно. Естетиката на изяществото доминира. Без съмнение, могат да се разпознаят и образи от фолклора, стилизирани и кореспондиращи с естетиката европейската готика.
Творбите по-долу са от 30-те години на ХХ век и говорят за един ярък, индивидуален авторов стил и почерк.
Дърво, 30-те години на ХХ век – темпера върху цветна хартия, 40,5х24 см, СГХГ
Пейзаж с дървета – гваш, цветна хартия, 42,5х27,5 см, частна колекция
Старото дърво, 1937-1939 – лакови бои, станиол, 30х40 см, частна колекция
Пейзаж с пеперуди – гваш, хартия, 44х29 см, частна колекция
Използваните материали са разнообразни, а техниката – изключително прециз-на, с внимание към детайла, който, на пръв поглед измества смисловото съдържание.
Завършвам с два приказни пейзажа, истински триумф на декоративната живопис и авторовото кредо: „Природата живее по свой особен начин, тя е одухотворено единство от мощни сили, които човек из далеко долавя по техните последици, но чиято същина си остава незнайна нему… ако се вникне в душата на природата и се възсъздаде тая особена душа, както портретистът възсъздава душата на своя модел, пред очите на зрителя ще възникне гледка от първостепенна важност: подобна творба ще установи изгубената брънка, що е свързвала в първобитни времена Земята с човека.“ /Н. Райнов, 1932 г./
ЛИЧНОСТТА НА ТВОРЕЦА
Да се представи творчеството на толкова енциклопедична личност и да се надникне в дебрите на ума и таланта му е невъзможно в тесните рамки на едно списание. Добра основа за всеки, който би искал да се запознае обстойно в неговото словесно и визуално наследство би била монографията на Едвин Сугарев „Николай Райнов – боготърсачът богоборец“ на изд. „Карина – Мариана Тодорова“, С., 2007 г.
Неразбиран и непознат и до днес, Николай Райнов е вълнувал с творчеството си и своите съвременници преди век.
Още през 1919 г. Гео Милев, пише: „Николай Райнов е рядко съчетание на два таланта – талант на словото и талант на цветната форма, поет и художник. Неговата живопис е тясносродна с неговата поезия; влюбен в декоративната словесна плетеница, разпръскващ щедро в своите поеми и легенди скъпите бродерии на източната мистика, изпъстрени с многоцветни скъпоценни камъни, Николай Райнов е тънък декоратор в живописта. (…) Достойнствата на идея, композиция, линия и краска, които са съчетани в изложените декоративни работи, дават на Николай Райнов безспорно място на може би нашия най-добър декоративен художник – и единствения в полето на книжната илюстрация. Пълнотата на тези достойнства обаче не затваря, а, напротив, широко разтваря бъдещия път на едно още по-пълно и по-дълбоко развитие.“
Десет години по-късно, Никола Мавродинов характеризира символните търсения и кодировките в картините на Николай Райнов така: „Всичко – небе, земя, камъни, цветя – в тая природа е сякаш съставено от скъпоценни камъни. Дърветата са от планински кристали или сардоникс, цветовете от рубин или опал, тревите от тюркоаз или смарагд и пр. Ние се намираме в страната на приказките. Приказният елемент в тия картини преобладава. Нещата изведнъж стават символи на нещо неизвестно. – твърди изкуствоведът и продължава – Така картините на Николай Райнов са илюстрация на неговите книги. Същият блясък, скъпоценност на фразата, колорит, странност, духовност и особена еротика, която има повече връзка с естетичното чувство, отколкото с плътта, можем да установим и тук. В гравюрите духовността преобладава. Но те са вторият етап от бляскавото развитие на тоя тъй дълбок и проникновен писател.“ (Мавродинов 1939 : 295-296)
Лутане, търсене и загърбване – между духовното и живота, между поезията на багрите и словото, между философията и изкуството – продължават в пътя на твореца и на неговите изследователи.
Защото, вероятно всеки, който по някакъв повод се е докосвал до част от неговото всеобхватно дело трябва да го оцени и прецени през собствените си сетива, разум, въображение, познания и ценности.
*
Няма да кажа, че още на 1 януари съм избрала Николай Райнов като творецът, който ще бъде представен в рубриката „Във фокуса ни“, макар това да е датата, на която се навършват 135 години от рождението му. Ще призная, че до последните дни на март не бях сигурна дали горните материали ще станат част от списанието. Но – да отминаваме трудните теми не е начинът, по който следва да решаваме дилемите си. Независимо дали става дума за житейски избори или за философски, естетически, личностни. Дали дискусиите от последните дни на март във виртуалната общност на списанието ми зададоха въпроса и ми дадоха отговора?
Трябва ли това списание да стане открита арена за сблъсъци – на идеи и мнения, на естетика и нравственост. И на избори. И на разделителни линии. Най-лесно е да затръшна вратата в лицата на онези, които не харесвам – защото не мислят като мен, или защото не харесват хората, които мислят като мен. Най-лесно е да затворя страниците му за онези творци от близкото или по-далечно минало, чиято идеология не споделям, или за онези, които считам подлеци. Защото, жалко е, но има и такива.
Какъв трябва да бъде творецът? Да бъде гражданска личност и да защитава идеите си – през и чрез целия си живот; до смърт. Лесно е да се даде този отговор. Но – дали това е достатъчно? И – колко могат да го направят? Колко ще се провалят. И – ако се провалят – в какво се превръщат? Хора без кауза, слуги на режима, екзекутори… оцеляващи…
Идеологическата машина на комунизма смаза много таланти; на други не позволи да се развият; трети – превърна в свои маши. Днешното време също – по друг начин; чрез различни канали и лостове – но резултатът е същият.
Какъв трябва да бъде творецът? Без съмнение – талантлив. Но тук не става дума за талант и бездарие. Става дума за таланти и личности. Дълбокото ми убеждение е, че не може да има разминаване между личността на гражданина и твореца.
Наскоро написах следното хайку: „тъгува сърцето / когато талантът е / бич за таланти.“ В много отношения то бе подходящо за случая, който го предизвика, защото бе почувствана, изживяна поезия.
Но с него мога да завърша и този текст, с малка редакция: „взривено сърце / когато талантът е / бич за таланти
Решението Николай Райнов да бъде „във фокуса ни“ взех именно в последните дни на март, след дискусия, която провокира много размисли, и – вероятно ще има последици. Защото днешният ден изисква от нас да бъдем повече от творци. Изисква да бъдем личности. Творецът, като личност, има отговорност пред обществото.
И когато се превърне в екзекутор на хора и таланти, той престава да бъде личност, а следователно – и творец. Творецът не може да си позволи да бъде екзекутор. Нито да бъде безличен, доволен, послушен; не може да си позволи да бъде манипулиран – още по-малко да служи на манипула-тори и властници. Той трябва да бъде опозиция на всяка власт, защото всяка власт е институционализирано насилие на група хора над обществото – дори когато тази група е избрана в условията на демокрация.
В един момент управляващите се превръщат в инструмент, който защитава тях самите. И разделението на властите се превръща в добро пожелание, или във философско упражнение. Винаги обществото трябва да бъде коректор на властта. А творците да бъдат съвестта на обществото.
И когато се откажат от тази своя роля, то – горко на всички! Талантът няма право на безразличие.
И няма право на грешна позиция.
Габриела Цанева, сп. „Картини с думи и багри“, бр. 1/2024
Габриела Цанева 