Галерия gabriell-e-lit представя Black & Light на Диана Георгиева Di-Light

ГАЛЕРИЯ gabriell-e-lit ПРЕДСТАВЯ:

Black & Light на Диана Георгиева Di-Light

Паралелно с откриването на изложбата Black & Light на Диана Георгиева Di-Light в РБ „Любен Каравелов“, галерия gabriell-e-lit излага пред зрителя 20 дигитални картини на художничката, също под наслова Black & Light.

Към момента на вернисажа в РБ „Любен Каравелов“ на осмата ѝ самостоятелна изложба, Диана Георгиева Di-Light е представена с три колекции във виртуалното пространство на Арт платформа gabriell-e-lit, а именно в Галерия gabriell-e-lit с паралелната изложба „Black & Light – дигитални картини“, и в е-Галерия gabriell-e-lit с колекциите от картините, представени в бр. 1/2024 на сп. „Картини с думи и багри“ – „Дигитални изображения“, както и с колекцията „Black & Light“ – класически картини, съдържаща изображения на експонираните 13 платна в изложбената зала на библиотеката, предоставени ни от авторката.

Могат ли да се търсят и редно ли е да се търсят паралели между дигиталното изкуство и онова, което се ражда чрез класически изразни средства; онова, което може да се докосне физически, да се помирише, да се види обемната му структура и форма?

Може ли да се сравни усещането на зрителя, застанал в средата на една изложбена зала с усещането да гледаш картина на монитора на лаптопа или на смартфона си? Вероятно – не.

И все пак! Все по-често забързания ход на дните и възможностите на технологиите, които правят невалидни времето и мястото ни карат да отминаваме затворените пространства на галериите, но ни позволяват да надникнем и на места, твърде отдалечени, за да ги посетим, във време, което е удобно за нас… Време, в което имаме нужда от Изкуство.

Все повече възможностите на дигиталните изкуства излизат от рамките на мониторите и навлизат в бита ни като отпечатъци – върху дрехи, предмети, плакати, като интериорен или екстериорен дизайн на сгради и открити архитектурни пространства. И често губим представа, често не си задаваме въпроса кое е първичното – дигитализираната живописна картина, или дигиталната творба, превърната в отпечатък.

Творчеството на Диана Георгиева Di-Light е интригуващо с това, че тя твори и чрез дигитални, и чрез класически изразни техники и материали.

Интригуващ е процесът на раждане на идеята за дадена творба, оформянето на образа и композицията, избора на цветовата гама.

Лесно е да се каже, че всички изображения в поредицата Black & Light са из-градени върху контраста тъмно – светло; черно – светлина.

Но ние ще погледнем към процеса на противопоставяне в неговото развитие, от гледната точка на зрител.

Още първото платно в експозицията представя една фантазия в нейния полет и разгръщане. Светлината е сърцето на централната фигура – то живително тупти и е източник на разплитащи се красиви светли вълни и спирали от ленти, които излизат извън периметъра на медията, за да продължат опита си за докосване с онова, „отвъд“.

Този стремеж към докосване – едновременно прекъснат и безкраен е в основата на авторовото послание.

Тези бледи пипала, като протегнати към светлината пръсти, опипват мрака и сякаш се стремят да отдръпнат неговата завеса, да открият скритото зад нея – да го осветят.

Ще представя три дигитални картини, които свързвам в съзнанието си с показаната по-горе.

Те впечатляват с калейдоскопичната си конструкция, но и с избора на основния, повтарящ се елемент – светла сърцевина, която се разгръща, за да докосне/разчупи безбрежното черно.

---

Един есенен лист, греещ в слънчево-охрено, е останал заклещен в S-образен орнамент на ограда от черен кован метал. Наоколо – отблясъци и мрак. И повтарящият се фрагмент, поставен в структура, напомняща насочена надолу стрела. Насоченото движение надолу е омекотено от яйцевидно-овалната форма, която художничката е избрала за ложе на основния елемент. Контрастът е смекчен от слънчево-охреното сияние, струящо навън и на-вътре.

Навън и навътре – тази двупосочност на търсенето е завладяваща и подтиква към усещането на онова пропадане, което предшества интуитивното прозрение.

---

Много по-сложна е организацията на елементите в тази картина. Тук, освен насочената надолу стрела осезателно въздейства светлината в дъното на основния елемент и огледалната разчупеност на левия лъч. Сочещ посоката на движение, загатващ съпротивата на онова, което е „пред“ усилието за придвижване, онова, което пречи…  Това усещане за разпад е подсилено и от интензивния мрак, обрамчил вселената, затворена в рисувалната рамка.

Сходството с предходната дигитална картина виждам в източника на основния елемент – лодка с мачта, без платна, с фенер в корпуса, излъчващ светлина, кореспондираща със залеза. Един елемент от снимка, взет от реалния пейзаж; много пречупен от въображението на художника, много обработен чрез средствата на дигиталната графика – но, част от естествената среда.

Противоположно като посока, но носещо сходно послание е третото изобра-жение, което избрах:

---

С него се затваря кръгът на селекцията от пирамидални структури, ориентирани в посока горе-долу; вътре-вън; напред-назад.

Всички 13 платна изцяло са подчинени на авторовата фантазия и са резултат от докосването на четката до плътта на основата, носеща слоевете на боята.

Вглеждането в допирната линия между плоскост и обем, увеличена до исканата разделителна способност от монитора прави дисекция на всяко изображение.  Във всяко от тях се вижда – трепването на ръката, несъвършенствата на плата, разликата в плътността на фона и на нанесения върху него слой. Това усещане за живот е неповторимо; то не може да се получи по друг начин, освен чрез съчетаването на класическата живописна техника и дигиталния образ на живописната творба.

И все пак – така ли?

Сред 20-те дигитални изображения от цикъла „Black & Light – дигитални картини“, изложени в Галерия gabriell-e-lit има 8 картини, в които основният, повтарящ се елемент е обработена по някакъв начин фотография на пейзаж и/или предмет; в 4 са използвани, бих ги нарекла „романтични интернет рисунки“, комбинирани и „разкроени“, според авторовите естетически усещания и идеи; в 3 са използвани фрагменти от авторски картини, изпълнени с класически изразни средства, една е продукт изцяло на дигиталната геометрична техника, а за останалите 4 са използвани смесени техники.

Лично за мен, най-интересни и ценни като творческо търсене и естетически издържан резултат са дигиталните изображения, получени в резултат от комбина-цията на елементи от авторски картини, изпълнени с класически живописни материали, както и онази картина, резултат на дигиталната геометрия.

Може би именно тук можем най-лесно да намерим и паралела между изложбите Black & Light, които днес се откриват в РБ „Любен Каравелов“ и в сайта на Галерия gabriell-e-lit.

А защо към моя избор добавих и това изображение? Може би защото то отваря моето въображение и го тласка към откривателство.

Да пожелаем лек път към зрителя на картините и художника!

Габриела Цанева, сп. „Картини с думи и багри“ бр. 2/2024

За личността на твореца и за творчеството: Николай Райнов

Точно неговите рисунки ме провокираха да представя Николай Райнов в рубриката „Във фокуса ни“ на сп. „Картини с думи и багри“ по повод 135 години от рождението му.

---

Изящни, символно богати, свързващи вътрешния свят на твореца с въображението на зрителя. Просто – красиви. Понякога, само тази дума е достатъчна, защото казва всичко.

Голяма част от представените тук изображения са от изложбата „Омагьосано царство“. 120 рисунки, обединени от приказен сюжет, са изложени в СГХГ през 2019 г. по повод 130 години от рождението на твореца – „изложба с платна в характерния за Николай Райнов сецесион, рисунки и графики“, която е резултат на дългогодишно проучване на неговото живописно наследство и цялостно творчество, както отбелязват в сайта на галерията.

Но тази приказност не е израз само на декоративно-илюстративния подтик на разказвача – да облече в цвят и форма своите словесни фантазии. Същият стил намираме и в негови гравюри – пейзажи от 20-те години на ХХ век.

Парижка улица, гравюра на дърво-хартия 36х22

---

Това е погледът на твореца към света; към реалния свят, разграден и отново съграден от фантазията, за да даде външен израз на едно вътрешно превъплъщение. 

Селски къщи, дърворез 19х32

---

Но, без съмнение, именно с илюстративния характер на неговите рисунки можем да съизмерим художника и поета на словото. Защото неговият път на художник започва именно от стремежа да художника на словото да даде визуален образ на своите думи, чрез илюстрацията.

Стилизирана природа, 1922 г. – акварел, гваш, бронз, хартия, 29х44 см, Национална галерия

---

И в тях намираме именно това – характерните за стила сецесион елементи – декоративност, в която орнаментът придобива основно значение, ярко изразени линии, които градят формата плоскостно. Детайли, на пръв поглед несвързани с цялото, без които, обаче – то не е същото. Не е трудно да се забележи поразителното сходство с източното визуално изкуство. Художникът е споделял, че е любител и ценител на японската живопис и графика.

Дали търсено, дали неволно копирано, или конвергентно съществуващо – все едно. Естетиката на изяществото доминира. Без съмнение, могат да се разпознаят и образи от фолклора, стилизирани и кореспондиращи с естетиката европейската готика.

Творбите по-долу са от 30-те години на ХХ век и говорят за един ярък, индивидуален авторов стил и почерк.

Дърво, 30-те години на ХХ век – темпера върху цветна хартия, 40,5х24 см, СГХГ

---

Пейзаж с дървета – гваш, цветна хартия, 42,5х27,5 см, частна колекция

---

Старото дърво, 1937-1939 – лакови бои, станиол, 30х40 см, частна колекция

---

Пейзаж с пеперуди – гваш, хартия, 44х29 см, частна колекция

---

Използваните материали са разнообразни, а техниката – изключително прециз-на, с внимание към детайла, който, на пръв поглед измества смисловото съдържание.

Завършвам с два приказни пейзажа, истински триумф на декоративната живопис и авторовото кредо: „Природата живее по свой особен начин, тя е одухотворено единство от мощни сили, които човек из далеко долавя по техните последици, но чиято същина си остава незнайна нему… ако се вникне в душата на природата и се възсъздаде тая особена душа, както портретистът възсъздава душата на своя модел, пред очите на зрителя ще възникне гледка от първостепенна важност: подобна творба ще установи изгубената брънка, що е свързвала в първобитни времена Земята с човека.“ /Н. Райнов, 1932 г./

ЛИЧНОСТТА НА ТВОРЕЦА

Да се представи творчеството на толкова енциклопедична личност и да се надникне в дебрите на ума и таланта му е невъзможно в тесните рамки на едно списание. Добра основа за всеки, който би искал да се запознае обстойно в неговото словесно и визуално наследство би била монографията на Едвин Сугарев „Николай Райнов – боготърсачът богоборец“ на изд. „Карина – Мариана Тодорова“, С., 2007 г.

Неразбиран и непознат и до днес, Николай Райнов е вълнувал с творчеството си и своите съвременници преди век.

Още през 1919 г. Гео Милев, пише: „Николай Райнов е рядко съчетание на два таланта – талант на словото и талант на цветната форма, поет и художник. Неговата живопис е тясносродна с неговата поезия; влюбен в декоративната словесна плетеница, разпръскващ щедро в своите поеми и легенди скъпите бродерии на източната мистика, изпъстрени с многоцветни скъпоценни камъни, Николай Райнов е тънък декоратор в живописта. (…) Достойнствата на идея, композиция, линия и краска, които са съчетани в изложените декоративни работи, дават на Николай Райнов безспорно място на може би нашия най-добър декоративен художник – и единствения в полето на книжната илюстрация. Пълнотата на тези достойнства обаче не затваря, а, напротив, широко разтваря бъдещия път на едно още по-пълно и по-дълбоко развитие.“

Десет години по-късно, Никола Мавродинов характеризира символните търсения и кодировките в картините на Николай Райнов така: „Всичко – небе, земя, камъни, цветя – в тая природа е сякаш съставено от скъпоценни камъни. Дърветата са от планински кристали или сардоникс, цветовете от рубин или опал, тревите от тюркоаз или смарагд и пр. Ние се намираме в страната на приказките. Приказният елемент в тия картини преобладава. Нещата изведнъж стават символи на нещо неизвестно. – твърди изкуствоведът и продължава – Така картините на Николай Райнов са илюстрация на неговите книги. Същият блясък, скъпоценност на фразата, колорит, странност, духовност и особена еротика, която има повече връзка с естетичното чувство, отколкото с плътта, можем да установим и тук. В гравюрите духовността преобладава. Но те са вторият етап от бляскавото развитие на тоя тъй дълбок и проникновен писател.“ (Мавродинов 1939 : 295-296)

Лутане, търсене и загърбване – между духовното и живота, между поезията на багрите и словото, между философията и изкуството – продължават в пътя на твореца и на неговите изследователи.

Защото, вероятно всеки, който по някакъв повод се е докосвал до част от неговото всеобхватно дело трябва да го оцени и прецени през собствените си сетива, разум, въображение, познания и ценности.

*

Няма да кажа, че още на 1 януари съм избрала Николай Райнов като творецът, който ще бъде представен в рубриката „Във фокуса ни“, макар това да е датата, на която се навършват 135 години от рождението му. Ще призная, че до последните дни на март не бях сигурна дали горните материали ще станат част от списанието. Но – да отминаваме трудните теми не е начинът, по който следва да решаваме дилемите си. Независимо дали става дума за житейски избори или за философски, естетически, личностни. Дали дискусиите от последните дни на март във виртуалната общност на списанието ми зададоха въпроса и ми дадоха отговора?

Трябва ли това списание да стане открита арена за сблъсъци – на идеи и мнения, на естетика и нравственост. И на избори. И на разделителни линии. Най-лесно е да затръшна вратата в лицата на онези, които не харесвам – защото не мислят като мен, или защото не харесват хората, които мислят като мен. Най-лесно е да затворя страниците му за онези творци от близкото или по-далечно минало, чиято идеология не споделям, или за онези, които считам подлеци. Защото, жалко е, но има и такива.

Какъв трябва да бъде творецът? Да бъде гражданска личност и да защитава идеите си – през и чрез целия си живот; до смърт. Лесно е да се даде този отговор. Но – дали това е достатъчно? И – колко могат да го направят? Колко ще се провалят. И – ако се провалят – в какво се превръщат? Хора без кауза, слуги на режима, екзекутори… оцеляващи…

Идеологическата машина на комунизма смаза много таланти; на други не позволи да се развият; трети – превърна в свои маши. Днешното време също – по друг начин; чрез различни канали и лостове – но резултатът е същият.

Какъв трябва да бъде творецът? Без съмнение – талантлив. Но тук не става дума за талант и бездарие. Става дума за таланти и личности. Дълбокото ми убеждение е, че не може да има разминаване между личността на гражданина и твореца.

Наскоро написах следното хайку: „тъгува сърцето / когато талантът е / бич за таланти.“ В много отношения то бе подходящо за случая, който го предизвика, защото бе почувствана, изживяна поезия.

Но с него мога да завърша и този текст, с малка редакция: „взривено сърце / когато талантът е / бич за таланти

Решението Николай Райнов да бъде „във фокуса ни“ взех именно в последните дни на март, след дискусия, която провокира много размисли, и – вероятно ще има последици. Защото днешният ден изисква от нас да бъдем повече от творци. Изисква да бъдем личности. Творецът, като личност, има отговорност пред обществото.

И когато се превърне в екзекутор на хора и таланти, той престава да бъде личност, а следователно – и творец. Творецът не може да си позволи да бъде екзекутор. Нито да бъде безличен, доволен, послушен; не може да си позволи да бъде манипулиран – още по-малко да служи на манипула-тори и властници. Той трябва да бъде опозиция на всяка власт, защото всяка власт е институционализирано насилие на група хора над обществото – дори когато тази група е избрана в условията на демокрация.

В един момент управляващите се превръщат в инструмент, който защитава тях самите. И разделението на властите се превръща в добро пожелание, или във философско упражнение. Винаги обществото трябва да бъде коректор на властта. А творците да бъдат съвестта на обществото.

И когато се откажат от тази своя роля, то – горко на всички! Талантът няма право на безразличие.

И няма право на грешна позиция.

Габриела Цанева, сп. „Картини с думи и багри“, бр. 1/2024

Цъфналите сливи

цъфналите сливи
през февруарската мъгла
търся ключа си

толкова рехави –
листенцата на върбата
разплетен възел

Паднало дърво –
цялото в цвят… по пътя
рояк боклуци

старо шосе над
магистралата
криволичи… и аз

Просребря между
дърветата реката.
Звън на монети.

зелената пяна
на млади листа плува
над бели цветчета
политическата пяна
дави обществото

За „Анима – Призраци“ на Александър Байтошев

ПРИЗРАЦИТЕ НА АЛЕКСАНДЪР БАЙТОШЕВ

„Анима-призраци“…

Да, наименованието е провокативно. Без съмнение, една от причините вниманието ми да прикове именно тази изложба на Александър Байтошев, вернисажът на която се състоя на 27 февруари в Галерия-книжарница „София Прес“, а експозицията остана достъпна за посетители до 15 март.

Това интригуващо противопоставяне: живо – неживото, видимо – невидимо, реално – нереалното ме подтикна и да анонсирам онлайн събитието, но и да потърся път към вътрешното „аз“ на твореца – може би неслучайно – поет и художник.

Може би не случайно откриването на изложбата „Анима-призраци“ се състоя едновременно с премиерата на стихосбирката на автора „Анима“ /изд. „Жанет-45“, Пл., 2024 г./.

Това кратко изложение няма да говори за поезията на думите, макар чрез нея да щрихирах в анонса си личността на автора. Тук ще говоря само за поезията, въплътена в черно-бялата плът на графиката.

---

В тези линии и черни петна липсва грацията, която желаем да видим в едно голо тяло. То само е загатнато – бедро на преден план, напъпила гръд, а зад нея анемична ръка, която потъва в чернотата на разпуснати, задраскващи лицето и личността коси. Тя доминира – един привличащ мрак. Едно угнетяващо усещане за разпадане.

Тук обърнатата перспектива на празната стая подчертава обърканото състояние на личността. Анима или призрак? Фигурата е почти безформена – небрежно очер-тано тяло, което също загатва празнота. И само спиралата напомня търсене, потъване навътре – а, щом има посока – има измерение, пространство, обемност.

Това – потъване към себе си ли е?

Черната сянка следва бялата безплътност, която гони черната сянка на някакво оживяло препятствие. Но – сенките, дори разнопосочни, сочат живот. Една препъната реалност, показана в упор.

Спиралата, дискът, точката, концентричните кръгове, зейнали пред зрителя като мишени – те присъстват и в други творби.

И тук не става дума за тяхното символно значение, а за прякото им въздействие върху сетивата. За внушението на геометричната форма.

---

Художник и поет, Александър Байтошев жонглира над житейската бездна и пропастите на  творческите си търсения с изразните възможностите на дигиталната графика, но и като търси паралел с колективното несъзнавано и вложените в него архетипи, със скритата словесност на мита и фолклора.

Моделираните образи, които извежда от съзнанието си кореспондират с идеята за смисъла и съотношението между съзнаваното и незъзнаваното, между реалното и въображаемото, между действителността и мечтата.

Декоративните, примитивистични елементи очертават „призрачното“ начало като въплъщение на първичната сила. Но дали първичното е синоним на разрушителното, или – по-скоро на съграждащото, на пораждащото начало? Именно в невъзможността да се даде еднозначен отговор на този въпрос виждам неясния контур между „Анима“ и „Призраци“ в тази изложба.

Изяществото на линията, очертаваща портрети и голи женски тела чертае нежната страна на авторовата душевност.

Портретът без лице на млада жена, облегната върху студената плът на стената трогва с уязвимостта на модела, с крехкостта – на анемичното тяло с изсмукани сили, оставено на унищожението; на духа, прекършен от болката. Каква болка? Тя винаги е само една – неспособност.

Но именно този портрет на слабостта; на сломената жизненост, ярко противостои на схематичното очертание на статуя, която, с липсващите си ръце препраща към идеята за преходност и счупване. Счупване – като нетрайност, счупване – като неустойчивост.

Естетиката на голото тяло в своята уязвимост очевидно вълнува художника. Тези свободни линии плавно загатват форми, без да излизат от плоскостта на листа. И затворената в тях площ остава пред зрителя в своята отвореност и недовършеност.

Плътни черни пространства – като петна, като път към някакво скрито измерение, отвъд тънката плът на медията, като кладенец – извор и надежда за отгатване на скрити послания.

И линии – чисти, бележещи контурите – краят и началото; първото и последното. Онова, което държи съдържимото. Една форма, едно желание, едно чувство, настроение. Колко дълъг може да бъде пътят на търсенето.

И ще ни доведе ли то до откритие, до откровение. 24 графики, в които зрителят вижда отражението си…

Габриела Цанева, сп. „Картини с думи и багри“, бр. 1/2024

Многодумия

МНОГОДУМИЯ – ренсаку

МНОГОДУМИЕ – хайга – 1

чертая лица
линии върху листа
многодумие…

или – обърканите 
ми мисли се разплитат

---

МЕЛАНХОЛИЯ – хайга – 2

меланхолия
разплетените линии
на личността ми

---

Камъчета от думи – хайга – 3

след чия муза крача?
събирам камъчета
от думи

Зимна магия

*
прах от сняг –
кънтят копитата
на мечтите ми

*
замръзнало птиче
на пътеката – целият свят
тупти в шепата ми

*
снежинка върху усмивка –
във всичките фрактали
да можех да те видя!

За зимните акварели на Иван Додов

ЗИМНОТО НАСТРОЕНИЕ В АКВАРЕЛИТЕ НА ИВАН ДОДОВ

 „Една прекрасна картина и в най-скромния дом е признак на богатство! Празник за душата…

    Когато се вгледаме в една картина, времето спира. И разбираме колко лесно е да уловим този миг и да си го подарим – за да имаме време. Време, в което да забравим трудностите и да дадем път на добротата. Време, когато отваряме сърцето си! Колко лесно е да го направим – за себе си и за другите. Да подарим на обичните и близки хора миг, в който да потънат – като в прегръдка!

    Зимните акварели на Иван Додов са един чудесен подарък! Зарадвайте себе си или приятелите си с новите творби на един от най-добрите съвременни български акварелисти!“

Зорница Харизанова

*

    Тези думи на Зорница Харизанова придружаваха писмото ѝ с акварелите на Иван Додов, които споделям с читателите на сп. „Картини с думи и багри“!

Зимна магия

---

    „Толкова изящни и ефирни – истинска мечта за зима!“ – мислено възкликнах, а пръстите ми вече пишеха отговора ми – „Как искам да успея да „избягам и да се скрия“ в тези толкова чисти пейзажи!“

    И потъвах в съзерцание – всеки път, когато се вглеждах в тях…

река от течен мраз
и светлина,
замръзнала гора –
изгубени монети
за паничката на просяка

    Не, не търсете непременно пряко съответствие между настроението на пейзажа и моята поетична интерпретация… Не търсете връзка и между авторовото заглавие на картината и нейното въздействие върху сетивата и въображението ви.

затрупани спомени;
клоните на невроните
изпускат родния дом –
хипнотичният поток
на човешки мравуняк

Родна топлина

---

Увлича ме турбулентният поток на облаците, смесени с мъгла. Усещам с кожата си влажността на четката, която очертава билото, но не посяга към небето. Там водата и боята ще се смесят, погълнати от мъхестата структура под тях – сърцето на хартията… А аз потъвам в синия въртоп на планината.

Зимно настроение

---

отражения –
огледалният образ
на мечтите…
никога не са важни
чуждите сънища

    В сумрака търся отражението си в потния прозорец – ситният дъждец ръси елите под балкона, но пръстта под тях е суха. Някъде съвсем близо, сред зимните дървета криволичи тъничката нишка на Дървенишката река и ми е есенно, есенно-пусто.

Кучешки лай! Връща ми зимата. 

лай и сняг –
в мокра козина търся
звезди…палав смях

Отрупан със сняг

---

     Бор, отрупан със сняг! Синкави сенки, синкави клони – скрежни, улавят мътните лъчи на слънцето, изпуснати от мъглата. После – подпалват зеленото на игличките, правят го есенно-златно. И някъде снежното става лилаво, и розово, охрено-земно; смекчава синьо-белия здрач.         

Колко са цветовете на зимата?!

    Цяла приказка…

Зимна приказка

---

     И там, сред безликите капки изплуват смътните силуети на треви и храсти, хрупат стъпки.

Стопанинът ли се завръща?

сънува пролет
старата къщурка –
цъфналите сливи

    „Зимна приказка“ е една акварелна симфония! Тази картина съчетава изяществото на техниката мокро в мокро, която оставя на случайността разлива на цветовете и очертанията на формите с една изключителна прецизност на рисунъка, характерна за съвсем различен вид изкуство. Тук петната на облаците и снега съжителстват с начупената линия, чертаеща фракталната плът на клоните – сякаш изписани с писец, а акварелният молив, подсилващ сенките има мекотата и покривността на пастел.

„Светлината на зимата“ е различна. Тук четката на художника създава формите, които ни представят замръзнал снежен храст, натежали борове под белия кожух на зимата и хълмове, потънали в сенки под случайната игра на разкъсани облаци, замръзнало езеро и светлина… 

Тук цветовете на зимата са само загатнати. Тяхното пълно разгръщане ще се случи в „Зимни цветове“.

Светлината на зимата

---

зимни пожари –
тихото езеро
зад дърветата

*

залез в планината
маршът на сенките
в затрупано селце

Зимни цветове

---

    Кое прави тези две картини толкова различни, въпреки прожектора на слънцето, насочен срещу нас, въпреки насече-ните сенки, разсичащи пейзажите и лумналата светлина?

    Бодат иглите на боровете и елите.

    И зрителят се свива на кълбо. Самотен атом в окото на Природата. Пронизва го усещане за изолираност и самота. Величие и тишина. Замръзнал миг. И само шепотът на сенките е оня намек за движение, което връща идеята за кръговрат и вечност.

    А после – вижда златото на залеза, разлято в небето над заспало под снега селце.

    Оголени дървета над притихналите покриви, а сенките под стрехите се сливат с настръхналите плетове… Ще цъфнат пролетта дърветата, ще има смях в градините и в горските поляни. Ще има ли? А – пушат ли комините?!

    Тук отново зрителят е лице в лице със самотата. Пустотата на изгубеното присъствие…

И, сякаш загърбили залеза, продължаваме по пътя на сенките, за да постигнем съзнателно сливане с неподвижността на зимата… Спокойствие… И изведнъж – бълбукането на вода сред снежни преспи!

спокойствие –
бълбукането на вода
сред снежни преспи

В този акварел лъкатушенето на реката е изправено от стрелата на сянката на невидим обект. Зад гърба ни е – неизвестен.

Спокойствие

---

    Тази неизвестност разрушава равновесието на композицията. Тя загатва за онова, невидимото, което стои зад всяко спокойствие, зад всяка привидност.

самотен път към върха
шумът на река
зад гърба… животът

    Този пейзаж впечатлява с привидната си простота. На преден план ни посреща чисто, еднородно-синкаво възвишение, на билото на което са сгушени няколко къщи. Да, именно – „на билото сгушени“. Зад тях, загатнати, дърветата се сливат с облаците и небето. Тук къщите са живи – в прозорците под стрехите гори огнището на дом. Светлината е отвътре – излъчена; не отразена.

    И някак – димът се слива с вятъра и клоните, и стига, не – издига – земята към небето… В това ли е смисълът – паралелът „смирение – схлупеност“ като път към небето? Но не.

Има и нещо друго, нещо повече. И това е самото движение в противовес с покоя.

    Тази едновременност на неподвижност и турбулентност добре е предадена чрез рисувалните похвати, използвани за изграждане на изображението.

Сгушени в снега

---

Приказно

---

    Пожарът на думите! Не цветове виждам в този пейзаж! Той взриви думите в мен.

    Пламъкът на полярното сияние –
    оглежда се във езеро от разтопен метал.
    А между тях – тъй крехки – силуети на ели!

    Това е възприятието ми за тази ярка зимна картина. В нея властват синьото и бялото в най-крайните си нюанси. И все пак – ярка е! Богата на всички цветове.

Триъгълната композиция, изградена от тъмносиньото на реката, очертало линията на бреговете ѝ, подсилено от приведените дървета, стремящи се към деликатно загатнатите склонове на планинския връх в центъра е нарушена от овалната линия на обърнатия хоризонт, по която е подредена гората в среден план. Това създава една странна подвижност, която ни поставя в обектива на приказна реалност, където 

Благовещение предхожда зимните импресии, а пътят към него вече е извървян.

Благовещение

---

Но няма пролет, още няма пролет…

Зимна импресия

---

Тя може би е някъде там, загатната от розовото отражение на изгрева в планински склон на хоризонта.

Или е тук – в спокойното отражение на боровете в разтопената река… Или е още по-наблизо – в пъстрите крила на неокапалите есенни листа…

в замръзналия въздух
вихрушка от окапали листа –
не, врабчовото ято

Колко дълъг е пътят – от есента до пролетта? Едно вглеждане към пътя на живота… Това предлага последната картина – „Зимна импресия“.

В нея намираме омекотените очертания – сякаш на вече гледан пейзаж – оня, от „Благовещение“. И цветовата гама е същата – едвадоловиморозово – на хоризонта, наситеното зелено на огрени от слънце иглолистни дървета – едно нереалистично, твърде топло, уютно  зелено… Тук е и реката, наситеносиня, доминираща като присъствие. И този тъй близък широколистен храст, запазил есенната си одежда, но вече гол, тъй много гол под нея – като брезите в предния план на „Благовещение“…

Усещане за зима в цялата ѝ необятна сложност, съчетало спокойното съзерцателно начало, въплътено в течащата вода и неуловимостта на хоризонт – който пък, загатва за неукротим стремеж към още; копнежът към недостижимото и онова, зад него, което мами и иска – да стигнем края…

А после? Реката се движи към нас – тя е била там, където отиваме. Встрани остава всичко – всичкият цвят на природата, за който не стигат очите ни, примамени в края на пътя – върхът зад хоризонта.

пътят –
лъкатушенето
на река
всички завои… ах, ако
можехме да ги видим!

художник: Иван Додов

подбор на картините: Зорница Харизанова

коментар: Габриела Цанева

сп. „Картини с думи и багри“, бр. 1/2024

Дигиталните картини на Di-Light

СВЕТЛИНАТА В ДИГИТАЛНИТЕ ИЗОБРАЖЕНИЯ НА Di-Light – коментар на Габриела Цанева

В началото на декември м.г. получих покана от Диана Георгиева да посетя нейна изложба в РБ „Любен Каравелов“ – Русе. Но не успях. Ето защо бях много щастлива, когато в началото на януари получих файл с дигитални картини на художничката и коментар.

Тук предлагам на читателите както текста на оригиналните бележки за използваните техники, така и моето усещане за произведенията като цялостно излъчване.

*

Диана Георгиева (Di-Light) се занимава с изкуство повече от две десетилетия.

Обича да експериментира, като смесва различни видове бои, например маслени и акрилни, пасти, контури, ебру[1] и други, за да обогати образите, които създава. Характерни за нея са ярките цветове и наситените образи. Вярва, че абстрактното изкуство дава възможност една картина да живее много животи, защото личното въображение на зрителя формира различни възприятия.

Създава няколко типа картини: картини върху платно, дигитални картини и смесени.

Винаги съм се вълнувала от онова, което стои на границата – именно там, на границата се случват интересните събития – все едно дали става дума за света на физическата реалност, за духовните граници, или границите в изкуството.

Защото границата е преход – от едно състояние в друго, то е онази неуловима промяна, която прави качеството различно.

Точно затова смесените техники в изобразителното изкуство са толкова привлека-телни – те дават свобода на автора и обещават неочаквани резултати.

Картини върху платно

Това е може би най-традиционната представа за картина, като продукт на живописта. Но дигиталната техника оставя своя отпечатък и върху изпълнените на платно изображения.

Те могат да бъдат предварително композирани с дигитални средства и след това „прерисувани“ върху платно с традиционни техники, но могат да бъдат и принтирани и след това, върху мастилата да се добавят допълнителни цветове, да се доизградят изображенията чрез различната плътност и текстура на боите, включително да се използват и други материали.

Коя от изброените техники е използвала художничката в представените кар-тини е трудно да се предположи. Или – може би е използвала нещо различно?

Сърце

---

Но – какво значение би имало това за любителя на изкуството, който иска да съпреживее красотата на променящите се форми и преливащите се багри…

Пролетен цвят

---

Есенна палитра

---

Дори бързият преглед оставя впечатление за различна техника в изпълнението на четирите платна.

А по-внимателното вглеждане потвърждава това – в „Сърце“ и „Есенна палитра“ художничката гради изображенията и композицията с натрупване на цветовете и обемното им извайване. В „Пролетен цвят“ и „Танц в зелено“ – напротив, боите са леко нанесени, изображенията – изящни, почти прозрачни, което позволява на зрителя да надникне навътре, до самата плът на медията, върху която са положени.

Танц в зелено и синьо

---

Дигиталното изкуство в творбите на Диана Георгиева (Di-Light)

Di-Light търси нестандартния и различен поглед както в традиционното изкуство, така и в дигиталните творби, които създава.

Наблюдават се два типа картини, които създава на компютър – „класически“, в които се използват дигитални версии на стандартните методи за рисуване – четки, моливи, маркери, акварелни, маслени и други бои, и „ дигитална геометрия“.

Лично за мен бе истинско откровение да се докосна до тези картини!

Използвала съм възможностите на дигиталните версии на четките и моливите, за да създавам колажи за някои от моите хайги – вложени снимки в картини, или изградени около снимка картини.

Но тези, представени от Диана Георгиева са нещо различно. Те са изцяло плод на дигиталната палитра! В тази селекция отново можем да откроим две основни групи – „Слънчеви пътеки“, „Зелена мъгла“ и „Рокля от светлина“, в които контурът, изграден с дигитален спрей създава особена ефирност на цялостната композиция. Дигитални четки и маркери очертават пътеките на залеза в „Чаша залез“ – почти прозирни, тези линии не разграничават отделните, предварително създадени фигури в композицията, а изграждат нови, следвайки фантазията на художника.

„Класически“ дигитални картини или по-скоро дигитални интерпретации

Тук образът се изгражда като върху съществуващ обект или част от него се полагат цветове с „дигитални“ четки, моливи, маркери и др.

Слънчеви пътеки     

---

Чаша залез

---

Понякога оригиналният обект се запазва и се обогатява от приложените цветове, форми и дебелина на нанесения слой като в трите картини по-долу:

Зелена мъгла

---

В други, обаче, се търси ефектът на изненадата и различната гледна точка:

Чаша кафе

---

„Чаша кафе“ е един своеобразен калейдоскоп, изграден от повтарящи се образи, вложени един в друг. Тук авторът е изградил картината изцяло от тези замайващи фрактали, които – съвсем случайно, съвсем безредно сякаш, са разкъсани от безструктурни ленти, които им дават свобода и по този начин ги извеждат от кръговрата на повторяемостта.

Тук, и в следващата картина – „Бутилка шампанско“, както и в „Чаша залез“, дигиталните инструменти оставят следи, които напомнят на пастели и моливи. Те свободно допълват изображенията, като подчертават тяхната лекота, давайки повече „въздух“ на общата конструкция.

Защото става дума за напълно измислени, несъществуващи другаде, освен във въображението на художника образи!

Рокля от светлина

---

Бутилка шампанско

---

Дигитална геометрия

Тук имаме един повтарящ се образ, който се променя, приемайки различни геометрични форми и създава нова нестандартна реалност.

Мост

---

Силна роля играе фонът, който също може да добави ново усещане за промяна и неочаквана изненада.

Розов цвят

---

За тези картини е трудно да се направи коментар; при тяхното възприемане не може да се намери място за коментар.

Те омагьосват с многоцветието си, със странните форми и хрумвания на художника, който ги съчетава в неповторими комбинации. Понякога е най-добре да замълчим и – просто да се насладим на красотата!

Есен в планината

---

Танцувай с мен

---

Мъгла в сърцето

---

Комбинация от двата вида картини – или – коктейл от класика и дигиталност

При тези творби снимка на картина върху платно е вплетена в дигитален сюжет и заживява своя нов живот.

Влюбена жена

---

Много изящество и красота има в тях, много въображение във вложените форми.

И е много, много трудно в новото дигитално изображение да бъдат открити следите на класическата живопис в крайния дигитален продукт.

Мога да кажа само, че общото впечатление е за цялостна, предварително обмислена и добре изпълнена творба.

---

Жълти пеперуди

Морска въртележка

---

В заключение ще кажа, че срещата ми с дигиталното изкуство на Диана Георгиева за мен бе истинско откровение, но и вдъхновение!

Да разгледам, да почувствам, да надникна „отвъд“ обикновеното зрителско „поглеждане към“ и „наслаждаване на“, за да достигна до дълбината на творческия процес, до макар и чисто техническото разгадаване на етапите от „акта на сътворението“… да, това беше вълнуващо приключение, което ме изпълни с изненади и ми даде нови творчески идеи.

Като любител на изкуството, като художник и редактор на списание за изкуство мога само да възкликна – „Благодаря за споделената красота, Di-Light“!

И – на добър път!

---

[1] техника за рисуване върху водна повърхност и прехвърляне на създаденото цветно изображение върху хартия/плат. 

Габриела Цанева, сп. „Картини с думи и багри“, бр. 1/2024

По пътя – ренсаку 25 хайку

*
зелени храсти
под оголели клони
скъсани гирлянди

*
мъгливо утро
шосето пълзи край брега
на Реката

*
дали е гинко
разходката по пътя,
ако е с кола?

*
ах-х-х, януари –
в зелените върбови листи
шушне вятърът

*
пленени
от бурени дървета
искам да летя

*
бяла и гола
под дрипи от облаци
бреза на билото

*
дори върбите
вече спят – гарвани
над разорана пръст

*
снежни върхове
над стръкче жито –
равнината между тях

*
златни капчици
в тревата –
плачеща бреза

*
бор край пътя
под него храстите цъфтят
с хартиени цветчета

*
трактор в нивата –
димът от двигателя
се смесва с дъжда

*
жив плет сред сухи храсти
една капка все не пада
от чистачката

*
поредните 20 м.
преасфалтиран път –
кой ще среже лентата

*
червен пискюл на челото –
в канавката стар селянин
събира дърва за огрев

*
смълчано село спи
под покриви с комини –
над долината смог

*
червеният чадър
на проститутка – пепел
след горски пожар

*
пусто село
бръшлянът прегръща
порутена къща

*
избеляла табела
for rent
кухи прозорци

*
бяла и гола…
дните, падайки върху мен
ме изгладиха

*
нещо, което търся
нещо, което казвам –
танка и хайку
уча се
от ученичка

*
глутница кучета
по крайселския път –
животът отвъд магистралата

*
разцъфнал розов храст
в покрайнините на града
циганско лято

*
между облаците –
слънчев меч – пликът с писмо
от господ се отвори

*
мисля за глобалното
затопляне – дали не е
тераформиране?!

*
зеленото храстче
пред дома ми –
още зелено

Джанг Хюей – самостоятелна изложба

САМОСТОЯТЕЛНА ИЗЛОЖБА НА ДЖАНГ ХЮЕЙ, КИТАЙ

Джанг Хюей /Zhang Hui/ , носителят на Голямата награда от осмото Международното триенале на графиката в София, е млад автор, чието забележително творчество заслужава да бъде видяно.

Самостоятелната му изложба, организирана в рамките на настоящото, девето издание на Триеналето, дава възможност на зрителя да се наслади на едно истинско световно, надгранично светоусещане, естествено събрало в себе си естетиката на Изтока и Запада, на миналото и бъдещето.

Той преподава изящни изкуства в Хубейски институт за изящни изкуства в Китай. 

В творчеството си използва предимно дигитални изображения, а през последните години и различни форми на живописта, за да свърже художествения език на източното традиционно изкуство със съвременния свят.

Ясните контури, почти фотографската точност на изображенията и вниманието към детайла подчертават деликатното изкривяване на реалността, онази перспектива на анимационния и комиксов свят, в който все по-дълбоко потъваме и все по-трудно различаваме от действителността.

*

Представените четири портрета не композиционно свързани в обща картина – те са четири различни творби, но поставени една до друга имат стряскащо въздействие – тези толкова различни личности имат едно и също изражение и то отразява тревогата на индивида, вграден в един рам-киран свят на крещяща еднаквост.

Не онази униформена еднаквост, характерна за колективистичните общества на изтока, а еднаквостта на вътрешно изгладения човек, чиято материална потребност е задоволена, но нещо дълбоко в него липсва.

Прекрасно е, че липсата е осъзната!..

В момента светът ужасен разбира своята загуба и крещи – за помощ или от себеосвобождаване.

Именно този вик на осъзната апокалиптична реалност виждам в тези графики:

Безличното ежедневие.

Безликото съществуване.

Крехко равновесие, което всеки миг ще бъде нарушено…

Нaдеждата, която дава връзката с природата…

Изкуството, което разкъсва мрежата на потребителската култура…

Изложбата дава поглед върху разнообразието в творческите търсения на автора.

Силно впечатление ми направиха майсторски използваните графични техники на горните две гравюри – изображения затрупани, задръстени с лица – толкова различни като стил, толкова еднакви като послание.

Още по-силно въздейства контрастът със следните две литографии – „Лице“ и „Съществуване и несъществуване“…

Размитият образ, липсващите очертания и контури на първото изображение кореспондират с усещането за изгубена идентичност, което подсилва нуждата от разкъсване, постигната във второто:

В заключение ще кажа, че Международно триенале на графиката в София е една добра традиция, която дава възможност на българския любител на визуалните изкуства, както и на професионалистите да се докоснат до богата мозайка от подбрани образци с наистина високо художествено качество. Експозициите обогатяват и разширяват личните ни хоризонти и са добър критерий за съизмерване и определяне на мястото ни световната артистична сцена.

Габриела Цанева,
сп. „Картини с думи и багри“, бр. 4/2023