Неказани

Дните болят, като разкъсани вени,
зъбят се, плезят се – зли и студени;
думи пълзят и дращят в устата ти –
стипчиви, неказани и зелени.

Дишаш задъхано, крещиш без пощада –
сучеш езика си – нищо не става:
тропа по зъбите – като чук в брава;
дращиш лицето, скубеш косата –

дните болят – косатка на плажа…

Advertisements
Posted in Поезия | Tagged , | Вашият коментар

Сандали

Пилея дните –
есента дойде,
смених сандалите
с ботуши,
мъглата се
промъква
в дрехите,
ушите ми са глухи…
На пръсти
стъпвам
между кал и локви,
прескачам
уличните вади,
изпразних
джобовете си
от камъни –
зад стъпките ми –
блато…

Posted in Поезия | Tagged , | Вашият коментар

Червена свила

Роклята ти –
захвърлена върху стола –
водопад
от червена свила
и мека отрова…
Котаракът забива
острието на ноктите си
в тъмните гънки –
докосва с мустаци
плътта ти…
Ти си красива –
бакърена кожа
и бели зъби…

***
неравни стъпки
по брега – луд бяг, или –
пропаднала пътека…

Posted in Поезия | Tagged , | Вашият коментар

Морски сънища

Веслата тихо тракат,
прегръщат мрака
на водата,
преглъщат мокра плът
и разстоянията бягат…
Гръбнакът скърца,
крив като кобилица,
мазолите потъват
в дланите,
бедрата хлътват
на дълбоко,
горчиви като разкаяние…
Гърдите се издуват
от безсъние,
безсилни да се
борят с въздуха,
клепачите висят
като обесени –
очите се напълниха
със есен…
Днес съхне дъжд
върху косите ми,
къдриците се
впиват в ремъците
на сандалите,
краката ми потъват в пясъка
и газя по прибоя
до разсъмване…

Posted in Поезия | Tagged , | Вашият коментар

Надежда

Заравям пръсти в косите ти,
като в козината на куче –
обичам те,
потъвам в очите ти,
чакам те –
да се завърнеш,
да ме прегърнеш,
да спориш,
да вриш –
думите ти
да смъкнат кожата ми –
до мускул,
до кост,
да цвърчи душата ми –
да кипи
до голо,
да боли,
да съм будна –
от думите ти…
няма ги,
няма си…
И пак –
заравям пръсти в косите ти,
обичам те,
потъвам в погледа ти –
като в очите
на куче –
обичаш ме,
галиш ме,
душиш ме,
вплиташ пръсти
в ръцете ми,
давиш се –
в очите ми,
които те
чакат –
да се завърнеш…
Тук си,
мокра,
удавена,
задавена,
до голо отворена
рана,
раздрана,
разпъната,
просната,
съхнеща,
тръпнеща,
блудна,
будна,
душаща,
дишаща,
жадна,
пожар…
Пожар си –
обичам те –
няма,
скована,
заключена –
ти си стихия –
по-жива
и истинска
от скотска
тълпа.

Posted in Поезия | Tagged , | Вашият коментар

Оглеждам се в сълзата на дървото

оглеждам се в сълзата на дървото –
залепнал спомен в кехлибар;
задъхвам се под паяжинна мрежа –
разкъсан стих се разпиля

терорът на мерената реч
мери ударите на сърцето ми –
аритмия;
коприната на кожата ти
впреде нишките си в мозъка ми –
инсулт;
гвоздеите на смеха пробиха
мяха на гърдите ми –
издъхнах.

Posted in Поезия | Tagged , | Вашият коментар

Празник – празно е…

празник –
празно е,
вятърът свири
в пустошта
на душата ми;
щастие?
ще те стигна
някога –
когато миговете
застинат..
спокойствие –
тишината
се утаява върху
покривката на
земята –
както цветчетата
на магнолията
заспиват върху
лицето ми

Posted in Поезия | Tagged , | Вашият коментар