Тихо и кухо

тихо
и кухо –
все едно
всички са
отишли другаде,
все едно
днес започва пътят ни

гледам те –
лицето ти е покрито
с моите белези
лицето ти –
скъсана дреха,
поела потта на страховете,
които не изживяхме

Оскъдни дни - тихо и кухо

гледам те,
търся се в бръчките ти…
неизбродими са
и падат върху мен –
като мрежа

тихо
и кухо е,
уютно е в пещерата ти –
все по-дълбоко съм в теб
все по-невъзможно е –
да съм другаде

Публикувано в Поезия, картина | С етикет , , , | Вашият коментар

Когато отворя очите си

Когато отворя очите си,
ще те видя,
знам…
Горещо,
парещо,
знойно е в мрака ми.

Оскъдни дни – 15


Когато отворя очите си –
ще си там –
като в спомена
ми за теб,
като лятото,
залепнало под клепачите…
Ще си там –
морски бриз
след който вървя,
ще си капки по пясъка
и писък на чайка,
ще си мирис на йод преди изгрева,
ще си гривата
на вълната,
която изтрива
следите от стъпки
по плажа…

Публикувано в Поезия, картина | С етикет , , | Вашият коментар

Чукаш по стъклото

Чукаш по стъклото –
като пътник,
останал в безлунието си…
Чукаш –
припряно-тревожно,
настойчиво,
властно…
Тук съм,
оглеждам се в огледалото
на безлунието ти,
търся те –
виждам само
отражението на очите си,
които пробиват
граничната равнина между
уюта ми
и стихията ти,
проникват през
повърхностното напрежение на капките…
Тук съм.
А ти?

оскъдни дни

Чукаш по стъклото –
настойчиво
и разрушително,
като дъжд,
който
ще отнесе
повърхностния слой на почвата,
ще изтръгне
растенията от средата и препитанието им,
ще руши
безмилостно всичко слабо по пътя си,
ще разруши пътя
и ще се влее…

Ще ме чакаш ли там?

Потракваш
като уморен старец
с тояжката си.
Стъклото е потно,
като челото ми.
Отиваш си,
знам,
дъждът си…

Публикувано в Поезия, картина | С етикет , , , | Вашият коментар

Цяла нощ чаках дъжда…

Цяла нощ
чаках дъжда…
Чух вятъра,
който шибаше върховете
на боровете под прозореца,
чух грохота
на реката,
която къртеше бреговете си…
Видях мъглата –
като дрипа
покриваше посивелите хълмове…
… и облаците –
през дупките им
прозираха звезди.
Дъждът не дойде.

Оскъдни дни – 10


И ти не идваш.
Стоиш някъде там,
в затвора си от тишина
и бездумие.
Очите се превръщат
в сингулярности,
през които
ще стигна
до отговорите,
за които още нямам
въпроси.

Публикувано в Поезия, картина | С етикет , , , | Вашият коментар

Нощта и Луната

Още чакам да се събудиш,
за да довършим оня разговор,
който прекъсна преди вечност…
Нощта влиза през щорите
с пълния диск на луната…
Лунни лъчи играят по лицето ти –
каква романтика…
Спиш –
говоря ти тихо,
ти мълчиш…
Нощта през прозореца
въздиша със стона на вятъра
и ромоленето на една забравена река,
с чуруликането на птиците
в клоните на оределите дървета край нея…
Панелите 
са замрели
в настъплението си
към зеленото петно на гората…
Занемели  са в мрака, 
дори светлинките в прозорците им
са удавени от пълнолунието…
Птищите, полудели от любов,
пеят в нощта,
трелите им се сливат
с накъсаното ти дишане…
Спиш,
говоря ти тихо –
ти мълчиш…
Някъде абсурдно близо
кукурига петел –
навявро е сбъркал луната с изгрева…
Новото строителство
настъпва, изяжда поляната на коня,
който още гони мухите си
и размахва опашка –
толкова смешен е,
изгубен между залеза на луната 
и зеления ръкав на метрото,
затрупан между
шарените кубчета
и папалелепипеди 
човешки уют…
Дишането ти се слива
с ритмичен кучешки лай…
Спиш – като самодива си,
говоря ти тихо,
ти мълчиш…
Сезоните се сменят през песента на птиците,
аз се уча да познавам езика им,
защото ти вече говориш само техния език
и в него трябва да те намеря…

Публикувано в Поезия | С етикет , | Вашият коментар

Оскъднни дни

Оскъдни
дни
отмиват умовете ни,
убиват ни…

Убиват ни
главите, закичени
с корони –
увити са главите ни
със плесени,
отнесени
оставаме, спасени
сме!

Оставаме в телата си, оставят ни –
спасени…
Спасени сме… Спестени

са телата ни,
оставят ни –
сами… Върнете ги, телата ни –
пуснете ни!
Пуснете ни…




Оскъдни
дни –
зелени
поляни
и пусти пътеки ни
давят с ухехи за чужди вини…
В пустини
се давим, не ни
е леко да правим в живота си бездни…
Потъваме бавно, бавни
сме вече, вечни
сме вече – не ни трябват дни.




Оскъдни
дни –
в бездни
живеем – ни
белег след нас, ни
спомен от нас, ни
мечти – бедни
сме, обречени,
обесени,
с въже от чужди думи, потресени…
Бесни
сме, бесни –
от чужди безумия сме отнесени…




Оскъдни
дни –
обидни
мълчания, обидни
терзания за завидни
съдби… бедни
сме, бедни –
обезглавени,
безжизнени –
лишени
от бъднини..




И само оскъдни
щрихи върху стари картони
оформят лицата ни
без спомени…




Смълчани
сме, смирени,
занемарени…
Оропаснени
дни
ни
чакат, от безумието на света ни.
Умираме бавно, самооперирани –
безкритични,
безлични
обезличени,
заличени,
сами…




Умора – като сълзи
пълзи
по лицата ни,
бездихание хрупа
храрупата на дробовете ни…

Умората на голямата ваканция ни изяде –
пълзи –
като охлюв върху напечения камък
на опустялата Земя…

Не ни трябва пандемичен мор,
за да сме мъртви –
умряхме преди това,
дори не разбрахме защо…

Целият свят заспа
и засънува
кошмарите си
за края на света…

Публикувано в Импресия, Поезия, хайга | С етикет , , | Вашият коментар

По хайку на ден през февруари – 2020

ПО ХАЙКУ НА ДЕН ПРЕЗ ФЕВРУАРИ 2020

1 февруари – ТЕМА: ВИНО

капка мъзга
върху лозова пръчка –
бъдещо вино

2 февруари – ТЕМА: ПЕТЛЬОВДЕН

камъкът в гнездото
на двама бащи се излюпи –
радост в зоопарка

3 февруари – ТЕМА: СЪН

февруарско утро –
мараня през прозореца
и мирис на праскови

4 февруари – ТЕМА: МОРЕ


морски вълни –
снегът върху моравата
се разтопи


носталгия –
море
през февруари

5 февруари – ТЕМА: ЧЕРВЕНО

буря –
червеното петно
на Юпитер

6 февруари – ТЕМА: ДЕЦА


детски смях
под прозореца –
първи сняг


зима –
деца играят
в снега

7 февруари – ТЕМА: ПЪРВИ СНЯГ


първи сняг –
локва под закачалката
в антрето


детски спомен –
преспите
стигат до небето


слънце
и бели пеперуди –
февруарски сняг

8 февруари – ТЕМА: СКИТНИК

в юрган между два кашона
спи бездомникът –
защо ли го наричат „скитник“?

9 февруари – ТЕМА: САМОТА

самота –
в час пик скитникът спи
в юрган между два кашона

10 февруари –ТЕМА: ЗИМНА НОЩ

в края на подлеза
юрган между два кашона –
зимна нощ

11 февруари –ТЕМА: АЗ

раздвоение –
тръгвам към теб,
за да стигна до себе си

12 февруари – ТЕМА: МОЛИТВА


след молитва за дъжд,
наводнение –
чул ни господ


спасявам те –
няма време
за молитви

13 февруари – ТЕМА: ОТЛОЖЕНИ НЕЩА


ден след ден –
все е
първи ден

14 февруари – ТЕМА: ПЪРВА ЛЮБОВ, ПЪРВА СРЕЩА


първа любов –
най-трудното е
да й каже


първа среща –
пролетен дъжд
вместо целувки

15 февруари – ТЕМА: НА СЛЕДВАЩИЯ ДЕН


на следващия ден –
само мръсни чаши
и угарки

16 февруари – ТЕМА: ЛЮБИМА КНИГА


апасионата –
започнах да чувам
с очите си

17 февруари – ТЕМА: ПРОЛЕТЕН ДЪЖД


пролетен дъжд –
в локви
първите кокичета


суграшица
и гръмотевици –
глобално затопляне

18 февруари – ТЕМА: ГНЕЗДО

два гълъба
в клоните на бора –
твърде рано за гнездо

19 февруари – ТЕМА: РАЗДЯЛА

птичетата отлетяха –
раздяла
до следващата пролет

20 февруари – ТЕМА: РОДНО МЯСТО

родно място –
точка
върху географската карта

21 февруари – ТЕМА: ГЛАС

гласът на болния –
пробуждане
в най-глухата нощ

22 февруари – ТЕМА: ПЪРВА ПЧЕЛА

жужене на пчела
в ухото –
харесва й парфюма ми

23 февруари – ТЕМА: ЛИНИИ НА ДЛАНТА

белези върху
линиите на дланта –
как да позная съдбата?

24 февруари – ТЕМА: ОБИЦА

февруарско слънце –
от всяка клонка
капят обеци

25 февруари – ТЕМА: ЗДРАЧ

зимен здрач –
през мъглата прозират
листенцата на бор

26 февруари – ТЕМА: МЛАДИ КЛОНИ, НОВИ ЛИСТА

зелени клонки без листа –
дъхът на март
във вятъра

27 февруари – ТЕМА: РАБОТА/ХОБИ

по хайку на ден –
хобито се превръща
в работа

28 февруари – ТЕМА: ПТИЧА ПЕСЕН

толкова е рано –
птиците още
не пеят

29 февруари – ТЕМА: МАРТЕНИЦА

високосният ден –
март
без мартеница

Публикувано в Поезия, Хайку | С етикет , | Вашият коментар