Неразслоени съдби

рой изгубени мечти,
изгорели желания,
пропуснати сънища,
несбъднати мигове,
неразслоени съдби…


искам
да съблечеш болестта
като дрипава дреха

искам
да зазвъниш с гласа
на всяка своя клетка

искам
слой след слой
да беля битието –
докато намеря
оня,
в който…

Кръвта ти шуми,
бълбука под кожата,
тупти, разприда
възела на китките
попива въздишките –
твоите,
моите
и
на лятото –
изсъхналия
дъх
на тревите,
разплутата
плът
на плода,
изкълваните семена –
на птиците
очите,
отнесените зърна –
на мравките
труда,
отвеяния мъх,
закичил
празните
гнезда…

Кръвта ти шуми,
бълбука под кожата,
ловя пулса ти –
хлъзгав като сьомга е –
и го изпускам,
всички там отиваме –
към вира,
от който сме тръгнали,
гребем
неистово
срещу бързеи
и водопади –
да погребем
избора,
който не искаме
да направим…

Кръвта ти шуми,
бълбука под кожата –
гризе
чакъла на вените,
някъде тайно трупа съсиреци,
някъде тайно изяжда времето…

Дишам –
златния прах на лятото
колко дълго
е чакано,
колко бързо –
отминало…

Не заспивай,
музиката на цикадите
не спира –
шуми водата
във вира,
слънцето
намира
прохода на сенките,
замира –
светлината увисна
безскоростна.
Не премигвай!
Мигът спря.

Не заспивай,
само притвори очи,
пусни лъчите
между миглите –
нека зениците
ти станат
сингулярности,
през който
лъчите
ще се проврат,
за да изпълзят
от тази вселена…

Пука се някъде плътта на вакуума,
извира някъде нееднородност,
и в тишината ти
писват цикадите,
и в тишината ми
всичко започва.


равноденствие –
под навеса паяжини,
вместо лъчи

Публикувано в Импресия, Поезия | С етикет , , | Вашият коментар

Есенна палитра

Студена утрин –
палитрата ми
пълна с цвят

Есенна палитра - худ. Габриела Цанева
Есенна палитра – худ. Габриела Цанева
Публикувано в Картина, Поезия, Хайга, Хайку | С етикет , , , | Вашият коментар

Лятна хайга

изсъхнали цветя –
по-живи от спомена
за първата среща

Gabriela Zaneva – haiga
С етикет , | Вашият коментар

Летни хайку – 5

изсъхнали цветя –
по-живи от спомена
за първата среща

лятна любов –
утринна роса
върху пясъка

Публикувано в Хайку | С етикет , | Вашият коментар

Летни хайку – 4

избягаха слънчевите зайчета…
едва сега видях
облачето над басейна

Публикувано в Хайку | С етикет , , | Вашият коментар

Летни хайку – 3

августовски зной –
с чашата кафе
песен на щурче

Публикувано в Хайку | С етикет , , | Вашият коментар

Диалози – 1

Гледаш от отчаянието си
и всяка моя дума е излишна.
Гледам те през барикадата
на умората си,
която смля
цялата ми личност…

-Дните идват
и си отиват
неразличими,
следват ги нощите –
безсънни и сиви,
изгреви няма,
изгубих и залеза…

Отронваш думите
от устните
си –
без пощада,
а после спираш,
поглеждаш
ме –
и аз съм клада –
тлея в празното
на очите ти,
челото ти –
свито е,
преглъщам
глътката на кафето си –
чашата трепери в ръцете ти…

-Дните идват без изгреви,
нощите се повтарят без сънища –
в тази въртележка живея
живот без начало и без край…
Къс след къс
миналото
се къса…
Какъв е смисълът
бъдещето
да търся?

Оставяш чашата
и ме поглеждаш в лицето.
Погледът ти ме оставя далече.
Как да вляза в света,
когото губиш,
как да остана там,
откъдето искаш
да ме прокудиш?!

-Дните си отиват все по-еднакви,
все по-оголена остава вечерта…
Да хрупам от сладкиша, който ми остави?!
Кафето е горчиво в самота…
Не се оплаквам, искам самотата си –
така на воля мисля и премислям;
не се оплаквам и от глухотата си –
тя всичко излишно е изчистила…

Мълчим и гледаме
в очите си.
Залезът
угасва върху масата.
Настъпва здрачът
и поглъща
чистото
между
стените в стаята…

Публикувано в Поезия | С етикет , | Вашият коментар

Пепел в очите

Пепел в очите.
Фучат климатиците
и капят в олуците.
Тихи са птиците
и те
пият влагата на сухите
листа, миризмите
на пръст, изхабените
рози, празните
цветя и техните
несбъднати размножения – те
пак пият звъна
на
безнадеждна
вълна –
онази вълна,
пълна
с очакване, с празна
черупка
в дланта
дупка
в главата
чупка
в лъкатушната
пътека
на миговете –
разхвърляни
камъчета, които гоним,
събираме,
и мислим, че ни водят към
сбъднати желания…

Пепел в очите
след дни отчаяние.
Пак чакаме
някой друг да реши
накъде ще
върви обрулената нация.
Как се надяваме,
как страдаме,
как искаме
да влезем в кожите
на онези, които избрахме,
на които вярвахме,
на които искаме да вярваме…

Колко умора,
прах по стъклата
на затворените прозорци,
зад които забравихме да гледаме;
зад които не искаме да погледнем.
Прах по листата
на изсъхналите цветя –
икебани някакви захвърлени,
остатъци от несбъднали се празници
празни
остават вазите,
в които може да се налее вода
мразя всички откъснати живи цветя,
кихам в прахта на живота си
все по-навътре потъвам,
все по-далеч от прозорците,
зад които прозира
силуета
на суетата.

Как исках да ги отворя широко,
как исках да зазвъня –
като опъната струна на вятъра.
Как исках – звука
на вибрацията ми да руши,
да взривява
доволството
и апатията,
примирението
и слепотата на мисленето…
Ах, как исках –
струната ми да зазвъни,
да завибрира в резонанса на Вселената…
Как исках –
всички злини
да заличи
и да започнем начисто…

Но защо никой не иска гласа
на собствената си струна?
Защо толкова лесно го предаваме
на всеки нов вожд?

Публикувано в Поезия | С етикет , | Вашият коментар

Летни хайку – 2

персеиди –
закъснели светулки
над стърнищата

Публикувано в Хайку | С етикет , | Вашият коментар

Летни хайку – 1

след бурята –
дъга в крилцата
на водното конче

Публикувано в Хайку | С етикет , | Вашият коментар