Морски сънища

Веслата тихо тракат,
прегръщат мрака
на водата,
преглъщат мокра плът
и разстоянията бягат…
Гръбнакът скърца,
крив като кобилица,
мазолите потъват
в дланите,
бедрата хлътват
на дълбоко,
горчиви като разкаяние…
Гърдите се издуват
от безсъние,
безсилни да се
борят с въздуха,
клепачите висят
като обесени –
очите се напълниха
със есен…
Днес съхне дъжд
върху косите ми,
къдриците се
впиват в ремъците
на сандалите,
краката ми потъват в пясъка
и газя по прибоя
до разсъмване…

Advertisements
Posted in Поезия | Tagged , | Вашият коментар

Надежда

Заравям пръсти в косите ти,
като в козината на куче –
обичам те,
потъвам в очите ти,
чакам те –
да се завърнеш,
да ме прегърнеш,
да спориш,
да вриш –
думите ти
да смъкнат кожата ми –
до мускул,
до кост,
да цвърчи душата ми –
да кипи
до голо,
да боли,
да съм будна –
от думите ти…
няма ги,
няма си…
И пак –
заравям пръсти в косите ти,
обичам те,
потъвам в погледа ти –
като в очите
на куче –
обичаш ме,
галиш ме,
душиш ме,
вплиташ пръсти
в ръцете ми,
давиш се –
в очите ми,
които те
чакат –
да се завърнеш…
Тук си,
мокра,
удавена,
задавена,
до голо отворена
рана,
раздрана,
разпъната,
просната,
съхнеща,
тръпнеща,
блудна,
будна,
душаща,
дишаща,
жадна,
пожар…
Пожар си –
обичам те –
няма,
скована,
заключена –
ти си стихия –
по-жива
и истинска
от скотска
тълпа.

Posted in Поезия | Tagged , | Вашият коментар

Оглеждам се в сълзата на дървото

оглеждам се в сълзата на дървото –
залепнал спомен в кехлибар;
задъхвам се под паяжинна мрежа –
разкъсан стих се разпиля

терорът на мерената реч
мери ударите на сърцето ми –
аритмия;
коприната на кожата ти
впреде нишките си в мозъка ми –
инсулт;
гвоздеите на смеха пробиха
мяха на гърдите ми –
издъхнах.

Posted in Поезия | Tagged , | Вашият коментар

Празник – празно е…

празник –
празно е,
вятърът свири
в пустошта
на душата ми;
щастие?
ще те стигна
някога –
когато миговете
застинат..
спокойствие –
тишината
се утаява върху
покривката на
земята –
както цветчетата
на магнолията
заспиват върху
лицето ми

Posted in Поезия | Tagged , | Вашият коментар

Въглен върху устните ти

***
гръмотевицата се
търкаля – камък
по пързалка; след дъжда –
тъга… капките блестят
по ръбовете на
тревата – не
събирам диаманти,
тичам по небесната
дъга –
въртележка от
счупени играчки и
синева

***
новолуние –
изядох захарната
ябълка на луната;
прехапан език –
утрото тлее – въглен
върху устните ти

Posted in Поезия | Tagged , | Вашият коментар

Нирвана

през прозореца –
сребърни струни –
дъжд, или пълна луна?
вън звъни хор
от щурци;
стаята лепне от тишина…
нирвана
за сетивата:
тетивата на слуха
хлипа изхлузена,
виси,
обесила лъка,
до утре…
копието на окото
спи забодено
някъде високо,
до утре…
паяжината на обонянието,
напудрена със цветен прах,
киха
върху езика,
който ближе влагата на нощта,
до утре…
кожата пие тъма –
увила тялото като скафандър
души го, изолира го, суши го
с прегръдката на смок…
до утре…
нирвана
лотос съм
от всяка чакра
излизат пипала,
вкореняват ме
във въздуха,
държат ме –
до утре…
писък на чапла –
слънцето,
като въглен,
се търкулна в реката –
съска животът –
утре е

Posted in Поезия | Tagged , | Вашият коментар

Кутия за спомени

шосе,
нажежено и жадно –
като пустиня;
мараня,
като паяжина
дими;
някъде в края му
спи
старата къща –
скърцащо
стълбище,
прах
и буркани
със сладко
от бели смокини –
кутия за спомени

Posted in Поезия | Tagged , | Вашият коментар