По хайку на ден през февруари – 2020

ПО ХАЙКУ НА ДЕН ПРЕЗ ФЕВРУАРИ 2020

1 февруари – ТЕМА: ВИНО

капка мъзга
върху лозова пръчка –
бъдещо вино

2 февруари – ТЕМА: ПЕТЛЬОВДЕН

камъкът в гнездото
на двама бащи се излюпи –
радост в зоопарка

3 февруари – ТЕМА: СЪН

февруарско утро –
мараня през прозореца
и мирис на праскови

4 февруари – ТЕМА: МОРЕ


морски вълни –
снегът върху моравата
се разтопи


носталгия –
море
през февруари

5 февруари – ТЕМА: ЧЕРВЕНО

буря –
червеното петно
на Юпитер

6 февруари – ТЕМА: ДЕЦА


детски смях
под прозореца –
първи сняг


зима –
деца играят
в снега

7 февруари – ТЕМА: ПЪРВИ СНЯГ


първи сняг –
локва под закачалката
в антрето


детски спомен –
преспите
стигат до небето


слънце
и бели пеперуди –
февруарски сняг

8 февруари – ТЕМА: СКИТНИК

в юрган между два кашона
спи бездомникът –
защо ли го наричат „скитник“?

9 февруари – ТЕМА: САМОТА

самота –
в час пик скитникът спи
в юрган между два кашона

10 февруари –ТЕМА: ЗИМНА НОЩ

в края на подлеза
юрган между два кашона –
зимна нощ

11 февруари –ТЕМА: АЗ

раздвоение –
тръгвам към теб,
за да стигна до себе си

12 февруари – ТЕМА: МОЛИТВА


след молитва за дъжд,
наводнение –
чул ни господ


спасявам те –
няма време
за молитви

13 февруари – ТЕМА: ОТЛОЖЕНИ НЕЩА


ден след ден –
все е
първи ден

14 февруари – ТЕМА: ПЪРВА ЛЮБОВ, ПЪРВА СРЕЩА


първа любов –
най-трудното е
да й каже


първа среща –
пролетен дъжд
вместо целувки

15 февруари – ТЕМА: НА СЛЕДВАЩИЯ ДЕН


на следващия ден –
само мръсни чаши
и угарки

16 февруари – ТЕМА: ЛЮБИМА КНИГА


апасионата –
започнах да чувам
с очите си

17 февруари – ТЕМА: ПРОЛЕТЕН ДЪЖД


пролетен дъжд –
в локви
първите кокичета


суграшица
и гръмотевици –
глобално затопляне

18 февруари – ТЕМА: ГНЕЗДО

два гълъба
в клоните на бора –
твърде рано за гнездо

19 февруари – ТЕМА: РАЗДЯЛА

птичетата отлетяха –
раздяла
до следващата пролет

20 февруари – ТЕМА: РОДНО МЯСТО

родно място –
точка
върху географската карта

21 февруари – ТЕМА: ГЛАС

гласът на болния –
пробуждане
в най-глухата нощ

22 февруари – ТЕМА: ПЪРВА ПЧЕЛА

жужене на пчела
в ухото –
харесва й парфюма ми

23 февруари – ТЕМА: ЛИНИИ НА ДЛАНТА

белези върху
линиите на дланта –
как да позная съдбата?

24 февруари – ТЕМА: ОБИЦА

февруарско слънце –
от всяка клонка
капят обеци

25 февруари – ТЕМА: ЗДРАЧ

зимен здрач –
през мъглата прозират
листенцата на бор

26 февруари – ТЕМА: МЛАДИ КЛОНИ, НОВИ ЛИСТА

зелени клонки без листа –
дъхът на март
във вятъра

27 февруари – ТЕМА: РАБОТА/ХОБИ

по хайку на ден –
хобито се превръща
в работа

28 февруари – ТЕМА: ПТИЧА ПЕСЕН

толкова е рано –
птиците още
не пеят

29 февруари – ТЕМА: МАРТЕНИЦА

високосният ден –
март
без мартеница

Публикувано в Поезия, Хайку | С етикет , | Вашият коментар

„Сътворения“-та на Рени Васева

След „Погледи” и „Очите на града” мислех, че е невъзможно да бъда изненадана от Рени Васева и нейната поезия.

Оказа се, че греша.

Не познавам друга стихосбирка така препълнена с поезия. Всеки стих, всеки ред, всяка дума е дихание, послание, образ, мисъл, полет… и потъване в дълбината на нейните търсения, откровения и сътворения.

Читателят не винаги е в състояние да следва автора, да възприеме, оцени, съпреживее, защото идва следващият стих, образ, олицетворение, метафора, следващият прозорец към един свят, тъй близо до нашия, реалния, ежедневния, но всъщност – толкова различен, наситен, преобразен.

Животът, прост и цветен, тича пред очите ни – балкончето е влюбено в кварталната градинка; а трамвайчето „уморено се взира в мъгливите напридания на есенната утрин”; русалките „изваждат от „Титаник” любимите моряци и горко ги оплакват”; а на морското дъно „някой събира писмата до всички удавници”; библейските притчи са не просто пресътворени, а преживени, оживели.

Композиционно, стихосбирката е изградена от четири цикъла – „Аз и Градът”, „Градът и Морето”, „Аз и Ти” и „Аз и Морето”, като във всеки от тях лирическият аз търси и създава своя път към света, с неговото делнично многообразие и скрити същности. В тази лирическа книга героите са много и разказаните истории са много, защото всяко стихотворение е един къс от невероятното въображение на Рени Васева.

Заглавието е многопластово и многозначно. Сътворението, като начало на Битието, с неговото митично-библейско начало; сътворението, като творчески процес на прекрояване и пресъздаване на действителността; сътворението, като съпреживяваве и претворяване на онова, което сетивата долавят, което пропускаме, което е между нашето осъзнато съществуване и онова, което остава в здрача на неосъзнаваното, или в магията на приказното.

„Сътворения“, стихосбирка на Рени Васева, изд. gabriell-e-lit, София, 2019

Рени Васева, след третата си стихосбирка, без съмнение е явление в съвременната българска литература.

Не, не греша.

Но нека Читателят сам прецени.И нека пътят на авторката към него е изпълнен със светлина и съ-творения на нейните поетични инвенции…

Публикувано в Рецензии | С етикет , , , , , | Вашият коментар

Хайга – първи урок по суми-е

първи урок по суми-е

не знаеш четката

какво ще нарисува

Габриела Цанева – Хайга-1
| Вашият коментар

Преображение

Преображение –
капки слънце
падат в локвите
от вчерашни
снежинки…
Капки слънце
блестят в ирисите ти.
Вървя през мъглата си
към теб,
все по-дълбоко
навлизам в талазите й,
все повече губя слънцето
и лъчите си…

Мараня над града
забулва пейзажа
от остриета
на сгради,
от пълзящи
като насекоми коли,
от метални тръби –
криволичещи,
свити – черва
в търбуха
на чудовище…

| С етикет , | Вашият коментар

Капки съчувствие

Земетресение
от паднали капки
съчувствие…

Към просяка
в подлеза
с очила на слепец.
Оня, същият,
който отвъд тротоара
захвърля маскарада
и тича след тролейбуса,
в който се случват чудеса! –
Там слепецът проглежда,
свива тояжката,
облизва усти,
скрива бегла усмивка
и продължава
по пътя си,
заработил прехраната
от нашите капки тъга,
гузност,
самота
и желание
за изкупление…

| С етикет , | Вашият коментар

В клоаката

когато умората движи пътищата ти,
когато спиш и дишаш сънищата ми,
когато луната пада в шепите ни,
а вятърът разплита стари пердета

тогава екотът на дните заглъхва
и само шепотът на несбъднатите съдби
виси като избеляло пране
върху олющената ограда на егото ни

стопиха се несигурните силуети за друго битие,
преди да са достигнали пълнотата на формата си,
и само усещането, че живеем в клоака стои,
само усещането, че не клоаката,
а ние, в клоаката, сме вечни,
ние, винаги в клоаката, сме вечни,
завинаги в клоаката потънали,
завинаги изгубени за друго,
самодоволни плъхове,
борци
и охранители,
охранени
самци
и тлъсти патици
самодоволни глупци,
крадци на души,
крадци на съвести,
само доволни
тълпи
без души,
без мисли за бъдеще,
безсъщностни
слузести
пихтии
щастливо смазани,
под подметките
на своите герои,
щастливо
заслепени,
без очи,
размазани
презрени,
без сетива
за време,
за истина,
за равновесие,
за посоки,
за …

къде отидохме,
къде се изгубихме
къде изгубихме
всичко…
къде са крилете ни,
къде са чистите ни колене,
къде са гръбнаците ни,
къде са челата ни,
къде са отворените очи
къде са

днес само пълзим,
уморена съм,
днес имам пълзенето като движение,
понякога то е спасение,
защото от него се тръгва напред,
защото понякога да пълзиш е победа,
защото понякога да пълзиш сам
е повече от летене

днес съм щастлива
с пълзенето ти –
щастлива съм,
уморена заспивам до теб,
дишаща,
туптяща и топла,
жива си
жива съм
и е истинско…
нашето приключение

изкачваме върховете си,
скрити далеч от всичко оставаме,
вечни сме,
изпълнили сме вселената си,
ние мълчим
в черупка от спомени,
в хралупа от сенки
и бдения
съществуваме вън
и далеч,
защото сами
сме спасения

къде останаха другите?

само умората пълзи лепкава,
души ме, чупи ме, сплесква ме,
а после – залепва ме за мига настояще
и продължава
да мери
душата ми…
душа ли?
неверник съм,
удушил всяка надежда в спасители,
удушил всяка гавра със съвести –
само умората ме прави истинска
без нея бих спала,
сънуваща
приказки

| С етикет , | Вашият коментар

Събудете се!

Дими пепелта
в пепелището
на душата ми,
болят раните,
живите въглени
на плътта ми…

Духът ми е
в хибернация,
цялата нация
хипнотизирана спи
и празнува
Деня на будителите,
спим
и сънуваме,
че сме живи…

Нощта се стича
по кожата ми –
лепкава пот
от минал живот,
от
пропуснати мигове,
от надежди,
станали минало,
преди
да се родят.

Скот
до
скот…

Хоризонтът
е сринат,
заринати
от
останки
на непожелано
щастие,
опустошени
делници,
пошли
мечти
и
блянове
за
битие,
малко
по-свежо
от стъпканите
зеленчуци
в копторите
на гетото,
в което
се лутаме
безпосочни…

Хоризонтът
отдавна
е сринат…

и някъде там,
където
трябва да бъде
небето,
в смачкан
станиол
тлее
клечка кибрит…

Не протестирам
срещу кибритената клечка
в смачкания станиол –
протестирам срещу
онези,
които ни казват,
че това са
слънцето
и небето…

Протестирам
срещу
спящите
хипнотизирани
самодоволници,
които вярват,
че Клечката е Слънцето
в небето…

Защото няма
по-лошо
от вярата
на спящите –
събудете се!

Не празнувайте!
Събудете се!
Бъдете!

01.11.19

| С етикет , | Вашият коментар