За мен

Всичко, което е важно за мен, е онова, което съм написала…
На хартия… есета, стихове, статии… книги…
Продължих да пиша в сайтове, блогове, социални мрежи – пак есета, стихове, статии…
После всички те се превърнаха в електронни книги – публикувани в електронни библиотеки, или като второ издание на книжните книги…
А след това електронните книги продължиха живота си на хартия…
Всичко, което съм писала през годините, всичко, което съм била, се опитах да събера тук… или – почти всичко…

Документалната повест „Миналото в мен“,
стихосбирката „Догонвам бягащия ден“,
романът „Треви под снега“,
сборникът с есета и стихове „Реши се и ще си свободен“
А после дойдоха… истинската електронна стихосбирка „Заскрежени птици“
и електронна новела „Шофьори“

Най-после реших, че съм разгадала разковничето на 21 век – хибридът е най-добрият вариант. Така се появи стихосбирката ми „Светлата пътека към звездите“ – първо като електронна книга, а после… „заля книжния пазар“, както се изразиха в една статия…
Изглеждаше, че най-важният въпрос за живота на книгата – дали трябва да бъде електронна, или на хартия, е решен. Но се появи електронното издателство е-Книги, което поиска да възпита интернет-потребителя в любов към книгата и в уважение към авторското право. Идеята ми хареса и я подкрепих, като предоставих за електронна публикация стихосбирката си „Врабче върху антената“, като второ, преработено издание на стиховете, включени като част от книгата „Реши се и ще си свободен“. Но врабчето остана замръзнало върху антената на виртуалния свят… и продължих да се питам – каква трябва да бъде книгата на новото хилядолетие.
Може би все пак хибрид…
Да… но всъщност, за „хибрид“ между виртуалното и реалното може да се говори и в един друг смисъл, който открих чрез най-странната си книжка – стихосбирката-хайга „Искам себе си“ на издателство „Изток-Запад“, която се роди като диалог между мен и приятелите ми от мрежата, които четяха стиховете ми и често ми отговаряха, понякога само с емотинки, понякога с думи, друг път със стихове… и ме накараха да се завърна от звездите и да поискам себе си…
Искам и искам… думите ми да звънят и да стигат до все повече хора…
И ето, „Заскрежени птици“ е на книжния пазар. Стихосбирката излезе със знака на издателство „Изток-Запад“ в началото на 2012 г.
А аз не преставам да пиша, затова надникнете и тук.
Продължавам… с експериментите – „Състояния. Хайга“, отново на издателство „Изток-Запад“ – тук хибридът е между поезията и живописта… Книгата беше представена и добре приета от четящата публика, а после, провокирана от едни читателски въпрос и от поканата на РБ „Любен Каравелов“-Русе, подготвих самостоятелна изложба на картините, включени в стихосбирката-хайга.
Животът ме принуди да направя и издам още един хибрид – „Бурята сплита ръце“, издателство „Захарий Стоянов“ – поезията и публицистиката са така вплетени, че не мога да нарека тази книга „стихосбирка“… Тя е хибрид не само поради смесването на жанрове, но и като съдържание.
Е, прочетете я, ще видите защо…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s