Нирвана

през прозореца –
сребърни струни –
дъжд, или пълна луна?
вън звъни хор
от щурци;
стаята лепне от тишина…
нирвана
за сетивата:
тетивата на слуха
хлипа изхлузена,
виси,
обесила лъка,
до утре…
копието на окото
спи забодено
някъде високо,
до утре…
паяжината на обонянието,
напудрена със цветен прах,
киха
върху езика,
който ближе влагата на нощта,
до утре…
кожата пие тъма –
увила тялото като скафандър
души го, изолира го, суши го
с прегръдката на смок…
до утре…
нирвана
лотос съм
от всяка чакра
излизат пипала,
вкореняват ме
във въздуха,
държат ме –
до утре…
писък на чапла –
слънцето,
като въглен,
се търкулна в реката –
съска животът –
утре е

Advertisements
Posted in Поезия | Tagged , | Вашият коментар

Кутия за спомени

шосе,
нажежено и жадно –
като пустиня;
мараня,
като паяжина
дими;
някъде в края му
спи
старата къща –
скърцащо
стълбище,
прах
и буркани
със сладко
от бели смокини –
кутия за спомени

Posted in Поезия | Tagged , | Вашият коментар

Въздухът е златен

Въздухът е златен,
нажежен до жълто,
стопилка от слънчеви лъчи,
тежи
над листата,
над житата,
над водата –
плясък
на отблясъци
върху
вълни…
вадата
се плиска,
шумоли,
провира
се
между корени
и корони,
под
камъни
и
канари,
спи
в кладенци
и
пещери,
в цилиндрите
на канализацията,
в цивилизацията
и
там,
където
сърцето
на земята тупти…
Въздухът е златен,
напоен със жълто –
пеперуди
и пчели,
меден прах,
роса
от листни въшки,
шуми
вятъра,
пясъка
съска,
жужи
свредлото
на стършели
и
оси,
хорът на мравките
кънти под кората
на гнили пънове,
солото на щурците
реже свода на тревите,
руши тишината
между ушите,
ариите на врабците
посипват
покривката
с прах –
пак
чакам
разтапянето
на слънцето в хоризонта на запад
и трепкането на светулките,
сред които се губи изгрева на Венера –
кръговрат.
Въздухът е златен.

Posted in Поезия | Tagged , | Вашият коментар

Мигове – порой

времето
се изсипва над главата ми –
като порой,
безброй
мигове,
като изтръгнати песъчинки
браздят очите ми,
косите ми
се влачат,
като треви
затлачени
в сухи
трупове на дървета,
кухи
тръби и остриета
от наранени
пръст и
пръсти
на удавени псета…
животът,
като мътен вихър,
преминава над главата ми –
бодли
на кактуси
и таралежи,
вода –
жадна
за знойната
уста на земята –
напукана, гладна,
гола и безпощадна
кърмилница,
закрилница
и пристан…
искан
покой
прах полепва по листата
и паветата
лицата
ми,
разискрени
и
буйноцъфнали
ловят
топлината
на луната
и чакат
утрото

Posted in Поезия | Tagged , | Вашият коментар

Проникване

обувам голите ти крака
с мидени черупки,
обувките пазя
за босата си душа

***
китайски фенери
висят под звездите –
хвърчила от светулки

***
коренът пълзи към дълбините,
все по-навътре пори гърдите
на земята…
суша
кожата й се пука,
капилярите на тревите
едва удържат целостта
на почвата,
коренът пълзи – към утробата –
проникване…
нощ
листата, като гладни езици
ближат влагата на росата,
пият въздуха,
пируват с мъглата
в кръчмата на мрака…
буря
прах във висината,
фойерверки в облака,
клоните се вплитат
в лятото,
ловят вятъра, като платно
на платноходка…
изгрев
лилави сенки се вкопчват
в ръба на пропастта,
промъкват пипалата
си в пукнатините –
пясък, разсипа се
с плясък във вълните,
хилав храст
полита в тъмнина…
пустош
събирам камъчета
в шепи,
черупки
от костилки,
миди…
глад за простор,
в подножието
на скалите

Posted in Поезия | Вашият коментар

Реката на времето

реката влачи
товара си от история –
скъсани знамена,
изгорели степи,
подут кон,
опърлени небеса
и слепи поети…
няма път назад –
полетът
с надсветлинна скорост
е отложен;
оплождам
полетата на
очите ти
и чакам –
няма си;
няма пролука
нагоре,
енергията
на полето
е недостатъчна
за тунелен
преход;
остава само
молитвата
на
праведника –
неверник съм
не
моля…
дълбоко газя
в реката на времето…
бремето на историята
тъче нови нишки
в килима ни –
вятър и прах
безух
великан
брани
бранната
бразда
на границата
през счупено
огледало
се промъквам
отвъд –
пак
няма
брод;
бод
след
бод
бродирам
пътеката,
по която
ще стигна
хоризонта на събитията

Posted in Поезия, Хайку | Tagged , , | Вашият коментар

Брада от водорасли

***
писък на чайки
над пясъка плясък на
криле, блян, море

***
изплувах с брада
от водорасли; в очите
ти – огради

***
свян – да се сгуша
под сянката на
миглите ти

***
свине в олтара
играят със сватбен
костюм – раздяла

***
небето падна…
потъвам в шарките на
килима – абсент

Posted in Поезия, Хайку | Tagged , , | Вашият коментар