Tag Archives: поезия

Като изсъхнал лист

Като изсъхнал лист играя с вятъра и бавно падам към земята. По пътя си те срещнах – докоснах се в ръката ти – изсъхнал лист в шушулка куха… Изсъхнал лист, изтрит от вятъра – при полета си към земята бленувам … Има още

| С етикет , | Вашият коментар

Събудих се остаряла

разстоянията бягат времето се скъсява – бяга животът ми – без пощада… пищи мозъкът ми – мисълта се разпада; птица пощи облаците миговете падат – събудих се остаряла

| С етикет , | Вашият коментар

Няколко думи за „Високосният ден“ пред БНР

Габриела Цанева представя днес в Регионална библиотека „Любен Каравелов“ осмата си стихосбирка „Високосният ден“. Срещата е от 17:30 часа при вход свободен. Книгата е издадена от издателство „Захари Стоянов“. Цанева е родена в Русе, завършила е Математическа гимназия „Баба Тонка“. … Има още

Публикувано в Интервю, Представяне на книги | С етикет , , | Вашият коментар

Глътките на времето

Бавно пия глътките на времето, кашлям и се давя в спомени и забравям настоящето, тихо гаснещо в душата ми… Бавно мия стъпките от пътя си, и събирам камъчета в шепи – всяко е едно завръщане към несбъднатото бъдеще.

Публикувано в Поезия | С етикет , | Вашият коментар

Пътищата ми

Пътищата ми не те намират, не мога да стигна до теб – пътищата ми не се събират… Разтварям шепи, разпиляват се – не са юзди, не впрягат живота ми – пътищата ми са съдби, които не мога да пребродя…

Публикувано в Поезия | С етикет , | Вашият коментар

Не си ти…

Рисувам с въглен профила ти и въгленът все се троши. Размазвам с пръсти сенките – устните тръпнат, бузите хлътват, помръква погледът – не си ти… не си… Започвам да рисувам очите ти с четка – нанасям синьото, водата се стича, … Има още

Публикувано в Поезия | С етикет , | Вашият коментар

Мартеница

Две вълнени топки висят на ревера, развети от вятъра, лицето замерят… Две вълнени кукли под червените бузи, запращат в очите снежни вихрушки…

Публикувано в Поезия | С етикет , | Вашият коментар