Tag Archives: заскрежени птици

Нощ и измислици

Нощта осъмна с писъци. Измислици довяват утрото, без дъх останало. Орисници разказват приказки. Улисана ги слушам. Шумят изсъхнали листа. Горят в мъглата пламъци. Не, водопад от жълто се отприщи, със златни капки ме заля; удави ме. Измислена – на лист … Има още

Posted in Поезия | Tagged , | Вашият коментар

Очакване

Очакване –
усмивки от бодли, Има още

Posted in Поезия | Tagged , | 2 коментара

„ЗАСКРЕЖЕНИ ПТИЦИ“ в cheti.me!

„ЗАСКРЕЖЕНИ ПТИЦИ“ в cheti.me! Усещане за свобода и нежно докосване до трансцеденталното лъхат от най-новата книга на известната българска писателка и поетеса Габриела Цанева – „Заскрежени птици”. Поезия, която пленява и омагьосва…

Posted in Представяне на книги, Рецензии | Tagged , | Вашият коментар

Снежни ириси

Когато заваля снега – видях очите ти. Снежинки пърхаха над сините им ириси. Когато заваля снега – душите ни утеха в бяло търсеха – не питах ти ли си. И хукнахме през преспи пръхкави да гоним – слънчеви пътеки…

Posted in Поезия | Tagged , | Вашият коментар

Отвъд сетивата

Днес… Опитвам се да проумея тъканта на битието. Опитвам се – да слея мисълта с това, което стои отвъд нея; отвъд мен; отвъд сетивата; отвъд понятията за нещата, които кротко сме изграждали – пипайки, питайки чувайки, чувствайки, чакайки, страдайки, вдишвайки, … Има още

Posted in Поезия | Tagged , | Вашият коментар

Докосване

Докосване – и тишина. Въздишка – в бялата мъгла. Очи, разкъсващи съня. Нощта избяга – не, в плен остана на две вплетени тела.

Posted in Поезия | Tagged | Вашият коментар

Сняг… или светулки

Като разкъсана възглавница небето ръси сняг. Замръзнали кристалчета вода се гонят под зеленото сияние на уличните лампи и закъснялата Луна. Като светулки над цъфнали жита – отвя ги вятърът. Последната въздишка на съня отпрати ги обратно към небето.

Posted in Поезия | Tagged , | Вашият коментар