Tag Archives: Габриела Цанева

По хайку на ден през февруари – 2020

ПО ХАЙКУ НА ДЕН ПРЕЗ ФЕВРУАРИ 2020 1 февруари – ТЕМА: ВИНО капка мъзгавърху лозова пръчка –бъдещо вино 2 февруари – ТЕМА: ПЕТЛЬОВДЕН камъкът в гнездотона двама бащи се излюпи –радост в зоопарка 3 февруари – ТЕМА: СЪН февруарско утро … Има още

Публикувано в Поезия, Хайку | С етикет , | Вашият коментар

„Сътворения“-та на Рени Васева

След „Погледи” и „Очите на града” мислех, че е невъзможно да бъда изненадана от Рени Васева и нейната поезия. Оказа се, че греша. Не познавам друга стихосбирка така препълнена с поезия. Всеки стих, всеки ред, всяка дума е дихание, послание, … Има още

Публикувано в Рецензии | С етикет , , , , , | Вашият коментар

Преображение

Преображение –капки слънцепадат в локвитеот вчерашниснежинки…Капки слънцеблестят в ирисите ти.Вървя през мъглата сикъм теб,все по-дълбоконавлизам в талазите й,все повече губя слънцетои лъчите си… Мараня над градазабулва пейзажаот остриетана сгради,от пълзящикато насекоми коли,от метални тръби –криволичещи,свити – червав търбухана чудовище…

| С етикет , | Вашият коментар

Капки съчувствие

Земетресениеот паднали капкисъчувствие… Към просякав подлезас очила на слепец.Оня, същият,който отвъд тротоаразахвърля маскарадаи тича след тролейбуса,в който се случват чудеса! –Там слепецът проглежда,свива тояжката,облизва усти,скрива бегла усмивкаи продължавапо пътя си,заработил прехранатаот нашите капки тъга,гузност,самотаи желаниеза изкупление…

| С етикет , | Вашият коментар

В клоаката

когато умората движи пътищата ти, когато спиш и дишаш сънищата ми, когато луната пада в шепите ни, а вятърът разплита стари пердета тогава екотът на дните заглъхва и само шепотът на несбъднатите съдби виси като избеляло пране върху олющената ограда … Има още

| С етикет , | Вашият коментар

Събудете се!

Дими пепелтав пепелищетона душата ми,болят раните,живите въгленина плътта ми… Духът ми ев хибернация,цялата нацияхипнотизирана спии празнуваДеня на будителите,спими сънуваме,че сме живи… Нощта се стичапо кожата ми –лепкава потот минал живот,отпропуснати мигове,от надежди,станали минало,предида се родят. Скотдоскот… Хоризонтъте сринат,заринатиотостанкина непожеланощастие,опустошениделници,пошлимечтиибляновезабитие,малкопо-свежоот стъпканитезеленчуцив … Има още

| С етикет , | Вашият коментар

Бос

на баща ми Бос. Суха пръст. Пепел и пясък. Отсъствие. Стъпва бос по земята – напукана, напукани устни, горчат… Бос с изгрева и тревата, която го гали, с мекота на коса. Капки роса се отронват, мият жаждата, мият кожата; пият … Има още

Публикувано в Поезия | С етикет , | Вашият коментар