Category Archives: Седока

Птици да пеят в клоните ми…

*** плувам в океан от хипертрофирали емоции – срам: от лумналото ми желание и блян за полет без крила *** нова страница в живота – всеки ден ме мами със поезия; нови думи без посока: бедност, социум, мизерия *** посипаха … Има още

Posted in Поезия, Седока | Tagged , , | Вашият коментар

Мечовете на мечтите

Светът се срина. Руини газим. Не, не – руините са върху нас… На среща пак отиваме с мечтите, без мечове сме… Бити.

Posted in Импресия, Поезия, Седока | Tagged , , , | Вашият коментар

Пролет в парка

Враните гукат, гълъби грачат, плаче дете, валят цветове. Минувачите крачат, вятърът облак влече. Пак слънце пече.

Posted in Седока | Tagged | Вашият коментар

Залез в полето-2

Старата къща заспа сред златни треви. Щурчови песни звънят. Вятърът нежно разроши косите на зелени върби. Залез.

Posted in Седока | Tagged | Вашият коментар

Суха сламка – 1

Тревите шушнат приказки за мравката, понесла суха сламка. Щурчето свири песни за лятото под сянка на суха сламка.

Posted in Седока | Tagged | Вашият коментар

Есенна утрин

слана погали утрото, а слънцето поръси с диаманти свежите бузи на круши и дюли… не направи ги кафяви * * * задавено щурче пее за пролетта

Posted in Седока | Вашият коментар

Сочно

Зеленчуците заспиват недозрели – лунен лъч в сочна роса… и презрели се будят в горящия ден; пръснато семе в пръстта…

Posted in Седока | Вашият коментар