Category Archives: Поезия

Глътките на времето

Бавно пия глътките на времето, кашлям и се давя в спомени и забравям настоящето, тихо гаснещо в душата ми… Бавно мия стъпките от пътя си, и събирам камъчета в шепи – всяко е едно завръщане към несбъднатото бъдеще. Advertisements

Posted in Поезия | Tagged , | Вашият коментар

Пътищата ми

Пътищата ми не те намират, не мога да стигна до теб – пътищата ми не се събират… Разтварям шепи, разпиляват се – не са юзди, не впрягат живота ми – пътищата ми са съдби, които не мога да пребродя…

Posted in Поезия | Tagged , | Вашият коментар

Сладкишът, с аромат на ванилия…

Сладкишът, с аромат на ванилия и зелени ябълки прегоря – като сърцето ми, уморено от целувки искам да скитам по тъмните улици, да вия срещу пълната луна – като куче и гласът ми да глъхне в тишината на нощта – … Има още

Posted in Поезия | Tagged | Вашият коментар

Не си ти…

Рисувам с въглен профила ти и въгленът все се троши. Размазвам с пръсти сенките – устните тръпнат, бузите хлътват, помръква погледът – не си ти… не си… Започвам да рисувам очите ти с четка – нанасям синьото, водата се стича, … Има още

Posted in Поезия | Tagged , | Вашият коментар

Мартеница

Две вълнени топки висят на ревера, развети от вятъра, лицето замерят… Две вълнени кукли под червените бузи, запращат в очите снежни вихрушки…

Posted in Поезия | Tagged , | Вашият коментар

Януари

Мъглата хвърли бялата си мрежа върху дървета, улици и преспи, преплитам пръсти с клони и с ръцете ти, дланта ми лепне върху ръкавицата, в която тръпнеш, дишаща кошмари… Изпръхнал е езикът ми от вятъра, а устните ми стават на пързалки, … Има още

Posted in Поезия | Tagged , | Вашият коментар

Не свършва есента

Сочна трева под подметките на зимните ми обувки – джвака калта в тревната площ на парка – не свършва есента; мокри теменужки цъфтят под умрели листа, птици цвърчат, като пред свиване на гнезда, скъсани гирлядни лъщят сред голи клони, вятърът … Има още

Posted in Поезия | Tagged , | Вашият коментар