Category Archives: Поезия

Разпадане

кратер след обстрела –по ръбоветеглухарчета и теменуги Събличам кожите си –голи същности.Една по едназастават пред мен.Все по-безволеви,все по-безструктурни –разпадане.Падение,пропадане.Не битие,а спомени, които чезнатв разкашканата слуз на мозъка.Останаха ли?Петнапо безприютнапамет. Ентропията ме изяжда,разграждаизтъканото от мен пространство,понася ме в стрелата-влак на времетокъм … Има още

Публикувано в Импресия, Поезия, Хайку | Вашият коментар

Разслоени светове

Ти облече тялото мивърху себе си,обличам дрехите ти –сняг и свилае магистралата към теб. Всяка нощ заспивам,застигат ме незапомнени сънищаи кошмари,парисланата,в която потъвам –все по-дълбоко в небитието падам,пропадами търся забрава за изхода. Паралелни Вселени…Пътищата се разслоявати не зная по кой … Има още

Публикувано в Импресия, Поезия | С етикет , | Вашият коментар

Следобедът клони към Залез

Следобедът клони към Залез.Бледнеят цветовете на тревитеи тихичко заспиват в изнемога,затварят чашки, впиват се в очите мии хоризонтът пада. Светът хищно пълзи, пъпли, протяга безструктурни пръстикъм гърлото и краката ми.Душа се и падам.Къде е главата ти, приятелю?Моята се търкулна в … Има още

Публикувано в Импресия, Поезия | С етикет , | Вашият коментар

Блян за Африка

тишината пред буря,мараня над степта –блян за Африка

Публикувано в Картина, Поезия, Хайга, Хайку | С етикет , , , , | Вашият коментар

Пътеките от стъпките ми

къде ще те гоня?къде ще те стигна?тази вселена няма да стигне… самота –пътеките от стъпките мипусти

Публикувано в Поезия, Хайку | С етикет , , | Вашият коментар

Обратните стъпки

Колкото повече остаряваш,толкова повече искаш да догониш бъдещето;колкото си по-млад,толкова повече търсиш опоратаи романтиката на миналото,на историята,истината на произхода… Но кой иска да извърви обратно своите стъпки? *в шепата миоризово зърно –началото и краят

Публикувано в Поезия, Хайку | С етикет , , | Вашият коментар

Агонията на нощта

Агонията на нощта –светлините се разливат по асфалта,оранжевоискрящи,уморени пламъципопиват в мракаи тежки облаци от черни саждиизяждатдъха на живите заклещени тела. Пътят назад е променливотруден,криволичещозаблудени,уморени,забуленооблачни,променени… Пътеките се разпадатпод нас,разплитат,разпридатвсекизнак –съпричастност,съвършенаразграбеност,зейналапаст… Тихо пада снегът,закичва с венциглавите на храстите,буковете се оглеждатв огледалото на … Има още

Публикувано в Поезия | С етикет , | Вашият коментар

Слънчев вятър си…

Мракът лепне върху всяко вдишване,тежи похлупакът на дома,и търся в тихите въздишкина тръбитеизгубеното ти дихание.Сърцето ми бие послушно,остава в правото си русло –дори когато се препъване заспиваи не умирам,затрупана с безбройсбогувания в рими.Нощта засипвавятъра, люлеещпадащите уморени листи.И утрото ще дойде … Има още

Публикувано в Импресия, Поезия | С етикет , | Вашият коментар

Неразслоени съдби

рой изгубени мечти,изгорели желания,пропуснати сънища,несбъднати мигове,неразслоени съдби… искамда съблечеш болесттакато дрипава дреха искамда зазвъниш с гласана всяка своя клетка искамслой след слойда беля битието –докато намеря оня,в който… Кръвта ти шуми,бълбука под кожата,тупти, разпридавъзела на киткитепопива въздишките –твоите,моитеина лятото –изсъхналиядъхна … Има още

Публикувано в Импресия, Поезия | С етикет , , | Вашият коментар

Есенна палитра

Студена утрин –палитрата мипълна с цвят

Публикувано в Картина, Поезия, Хайга, Хайку | С етикет , , , | Вашият коментар