Category Archives: Импресия

Оскъднни дни

Оскъднидниотмиват умовете ни,убиват ни… Убиват ниглавите, закиченис корони –увити са главите нисъс плесени,отнесениоставаме, спасенисме! Оставаме в телата си, оставят ни –спасени…Спасени сме… Спестени са телата ни,оставят ни –сами… Върнете ги, телата ни –пуснете ни!Пуснете ни… Оскъднидни –зелениполянии пусти пътеки нидавят … Има още

Публикувано в Импресия, Поезия, хайга | С етикет , , | Вашият коментар

Съдба

*** ситни сенки шептят предания в мрака чакам те – шарени нишки предат съдбата ни… *** искам да бъда ковач на съдбата си – върху върха на копието на ума – да нося свободата *** оглеждам се в подноса на … Има още

Публикувано в Импресия, Поезия, Танка | С етикет , | Вашият коментар

Хайку – импресии

Пръстта изтече от счупената чиния на скуката *** Нарцисът цъфна – като жълтък в тиган сред тревата свети *** празна бутилка в огледалото – хапче след раздялата *** обичам те – хапя устните си вместо теб *** черно-бяла снимка – … Има още

Публикувано в Импресия, Поезия, Хайку | С етикет , | Вашият коментар

Вятър през кър

Дните минават през мен – като вятър през кър… Пуста пустиня пустее навън – кърви кръгозора навъсен.   Думите бягат през мен и заглъхват – като ек във клисура. Как ще стигна до теб? Остана ли нещо, което си струва … Има още

Публикувано в Импресия, Поезия | С етикет , | Вашият коментар

Неделя…

Неделя… Крепост, пост и бягство; капсула със тишина, шина за счупена душа и самоличност… отдалеченост, безвремие, без личност… Затворени очи – без памет и лъчи… Зареян остров, остър връх, от който светът се вижда отдалече – чезнещ, чужд. Неделя… Вплетени … Има още

Публикувано в Импресия, Поезия | С етикет , , | Вашият коментар

Ято в небето

Ето – есен е, есен е… Не. Само птичи криле… Крил… блести върху вълните – и те, като разпиляна пяна се стопяват във брега… Гарвани, вместо чайки грачат… Чаткат с клюнове и чакат – морето да изхвърли скъпоценност… Носталгия в … Има още

Публикувано в Импресия, Поезия | С етикет , , | Вашият коментар

Година

Мина година. Връщам ти тялото – силно и здраво. Къде е душата ти, мамо? Къде скиташ, скитнице? Къде е сърцето ти? Къде са очите ти? Зениците ти – пак са еднакви; ирисите – кръгли, широко отворени, любопитни. Какво гледаш, мамо? … Има още

Публикувано в Импресия, Поезия | С етикет , , | Вашият коментар