Бос

на баща ми

Бос.
Суха пръст.
Пепел и пясък.
Отсъствие.
Стъпва бос
по земята –
напукана,
напукани устни,
горчат…

Бос
с изгрева
и тревата,
която
го гали,
с мекота на коса.
Капки роса
се отронват,
мият жаждата,
мият кожата;
пият пиявици
кръв и вода…
Вият комари,
утро е,
хладно е,
лято е –
нощите бягат,
изтървали звездите си –
трохи от камъчета
по тревата,
чисти са,
гладните мравки
ги хапят
безсмислено…

Бос ходи по пясъка…
Пладне е.
Пръст и вода.

Краката му
парят –
твърди ходила,
подути глезени,
високи колена,
охлузени,
прасци като вретена,
бели бедра
се стичат
от крачолите,
бели рамена
носят главата му,
корона
от коса…
Бос ходи по пясъка,
потъва
в посоките,
бос…
без посока е.

Кожата му –
напукана, изпръхнала,
грапава – като гръб на гущер е;
изсъхнала,
кожата на ръцете
и дланите –
жадна е,
за докосване…

Кожата му,
под ризата,
скритата –
бяла е –
като девича гръд,
чиста е,
напращяла
и недокосната.

Косите му
лепнат по челото,
влажно е,
гладко е
още,
капки вода –
пот и роса,
стичат се
по наболата брада,
капят –
попиват някъде,
там –
където свършват
гърдите…

Костите му,
сухожилията,
мускулите –
скърцат –
като зъби,
когато искаш да крещиш,
но мълчиш…
Вените –
усукани пиявици
пият кръв, мият клетките, вият се –
като въжета,
бесят младостта…

Бос –
стъпва в пръстта,
пари му,
тревата, като със сабя
разсича плътта,
жари го,
няма роса,
няма е…
Тя,
без посока е…

Бос –
стъпва по пясъка,
заравя пръсти в земята,
потъва в нея до глезени –
водата е бяла,
разнежена,
вълната го гали,
ближе го –
попива дълбоко в кожата,
облива коленете му,
бялото тяло,
олекнало –
само кожа
над скелета…
Водата го милва,
като момиче е,
обича го,
облича му ризи с дантели,
водата,
като коприна – беси го,
Тя
не е с него.

Бос.
Вечер е.
Стъпва твърдо в пътеката,
твърда е –
камък и пясък, смесени.
Черно е.

Косата му лепне по челото –
още е тъмен перчема,
още е шлем над черепа,
още прилича на гривата,
в която се вкопчвах
някога,
някога –
по кея тичахме,
някога –
върху нея заспивах…

Бос…
Нощ е.
Краката му пускат корени,
пият сок от земята.
Стъпалата му пак са основите,
върху които ще стъпя –
за да догоня вятъра…

About Габриела Цанева

Габриела Цанева е български поет, писател и издател. Родена в Русе, завършва Математическа гимназия „Баба Тонка“ в родния си град със специалност "програмиране". Дипломира се като инженер-химик в ХТМУ – София. Защитава дисертация, за което ѝ е присъдена научната степен „доктор" в областта на техническите науки. По-късно завършва право и работи като адвокат в Софийската адвокатска колегия. От 2003 година е член на Сдружението на българските писатели. През 2018 г. регистрира издателство gabriell-e-lit и започва да издава "Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства. Библиография Публикува в списание „Родна реч“, във вестниците „Век 21“, „Демокрация“, „Народно земеделско знаме“, „Земеделско знаме“, „Литературен форум“, "Труд", "Словото днес", "Литературно земеделско знаме", електронните списания "Литернет", "Нова социална поезия", "Нова асоциална поезия" и други. „Миналото в мен“ (документална повест, 1994, 2010, 2019) „Догонвам бягащия ден“ (стихосбирка, 1998, 2019) „Треви под снега“ (роман, 2000; ISBN 978-954-8453-58-5) „Реши се и ще си свободен“ (есета и стихове, 2001; ISBN 978-954-8453-79-0) „Заскрежени птици“ (стихосбирка, 2008; ISBN 954-9375-41-1) „Шофьори“ (новела, 2008; ISBN 978-954-304-340-8) „Миналото в мен“ (документална повест, 2010; ISBN 978-954-304-369-9) „Врабче върху антената“ (стихосбирка, 2010; ISBN 978-954-497-011-6) „Светлата пътека към звездите“ (стихосбирка, 2010; ISBN 978-954-9375-76-3) „Искам себе си“ (хайбун, 2011; ISBN 978-954-321-830-1) „Заскрежени птици“ (стихосбирка, 2011; ISBN 978-954-321-947-6) „Състояния“ (хайга, 2013; ISBN 978-619-152-347-4) „Бурята сплита ръце“ (стихосбирка, 2016; ISBN 978-954-09-1069-7) „Високосният ден“ (лирика, 2018; ISBN 978-954-09-1253-0) „Живота в стих събрах“ (сборник, 2019; ISBN 978-619-7520-02-6 за pdf формат, ISBN 978-619-7520-03-3 за ePub формат, ISBN 978-619-7520-19-4 за печатно издание) „Догонвам бягащия ден“ (стихосбирка, 2019, ISBN 978-619-7520-05-7 за pdf, ISBN 978-619-7520-06-4 за ePub) „Стъпки по пламъци“ (лирика, 2019; ISBN 978-619-7520-07-1 за мека подвързия, ISBN 978-619-7520-08-8 за pdf формат, ISBN 978-619-7520-09-5 за ePub формат) „Миналото в мен“ (документална повест, 2019; ISBN 978-619-7520-10-1 за печатно издание, ISBN 978-619-7520-11-8 за pdf формат, ISBN 978-619-7520-12-5 за ePub формат)
Публикувано на Поезия и тагнато, . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s