Глътките на времето

Бавно пия глътките на времето,
кашлям и се давя в спомени
и забравям настоящето,
тихо гаснещо в душата ми…

Бавно мия стъпките от пътя си,
и събирам камъчета в шепи –
всяко е едно завръщане
към несбъднатото бъдеще.

Реклами
Публикувано на Поезия и тагнато, . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s