Глътките на времето

Бавно пия глътките на времето,
кашлям и се давя в спомени
и забравям настоящето,
тихо гаснещо в душата ми…

Бавно мия стъпките от пътя си,
и събирам камъчета в шепи –
всяко е едно завръщане
към несбъднатото бъдеще.

Advertisements
Публикувано на Поезия и тагнато, . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s