Не свършва есента

Сочна трева под
подметките на зимните
ми обувки –
джвака калта
в тревната площ
на парка –
не свършва есента;
мокри теменужки
цъфтят под умрели
листа,
птици цвърчат,
като пред свиване
на гнезда,
скъсани гирлядни
лъщят сред голи
клони,
вятърът развява
плаща на Дядо Коледа –
не може да го откачи
от върха на бора,
сухи иглички
кичат косите ти
и блестиш, като
уморена и
несбъдната Снежанка…

Advertisements
Публикувано на Поезия и тагнато, . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s