Неказани

Дните болят, като разкъсани вени,
зъбят се, плезят се – зли и студени;
думи пълзят и дращят в устата ти –
стипчиви, неказани и зелени.

Дишаш задъхано, крещиш без пощада –
сучеш езика си – нищо не става:
тропа по зъбите – като чук в брава;
дращиш лицето, скубеш косата –

дните болят – косатка на плажа…

Advertisements
Публикувано на Поезия и тагнато, . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s