Морски сънища

Веслата тихо тракат,
прегръщат мрака
на водата,
преглъщат мокра плът
и разстоянията бягат…
Гръбнакът скърца,
крив като кобилица,
мазолите потъват
в дланите,
бедрата хлътват
на дълбоко,
горчиви като разкаяние…
Гърдите се издуват
от безсъние,
безсилни да се
борят с въздуха,
клепачите висят
като обесени –
очите се напълниха
със есен…
Днес съхне дъжд
върху косите ми,
къдриците се
впиват в ремъците
на сандалите,
краката ми потъват в пясъка
и газя по прибоя
до разсъмване…

Advertisements
Публикувано на Поезия и тагнато, . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s