Monthly Archives: юни 2017

Въздухът е златен

Въздухът е златен, нажежен до жълто, стопилка от слънчеви лъчи, тежи над листата, над житата, над водата – плясък на отблясъци върху вълни… вадата се плиска, шумоли, провира се между корени и корони, под камъни и канари, спи в кладенци … Има още

Posted in Поезия | Tagged , | Вашият коментар

Мигове – порой

времето се изсипва над главата ми – като порой, безброй мигове, като изтръгнати песъчинки браздят очите ми, косите ми се влачат, като треви затлачени в сухи трупове на дървета, кухи тръби и остриета от наранени пръст и пръсти на удавени … Има още

Posted in Поезия | Tagged , | Вашият коментар

Проникване

обувам голите ти крака с мидени черупки, обувките пазя за босата си душа *** китайски фенери висят под звездите – хвърчила от светулки *** коренът пълзи към дълбините, все по-навътре пори гърдите на земята… суша кожата й се пука, капилярите … Има още

Posted in Поезия | Вашият коментар

Реката на времето

реката влачи товара си от история – скъсани знамена, изгорели степи, подут кон, опърлени небеса и слепи поети… няма път назад – полетът с надсветлинна скорост е отложен; оплождам полетата на очите ти и чакам – няма си; няма пролука … Има още

Posted in Поезия, Хайку | Tagged , , | Вашият коментар

Брада от водорасли

*** писък на чайки над пясъка плясък на криле, блян, море *** изплувах с брада от водорасли; в очите ти – огради *** свян – да се сгуша под сянката на миглите ти *** свине в олтара играят със сватбен … Има още

Posted in Поезия, Хайку | Tagged , , | Вашият коментар