Аз и ти

аз и ти –
стаята тежи от мълчание;
думите стягат гърлото,
като кост засядат в него,
душат ме, моите…
а знам –
ти не можеш да кажеш своите…
аз и ти –
тишината между нас е плътна,
като жива плът – с нож да я режеш
реша косите ти, галя те –
кожата ти е бяла…
аз и ти –
мълчанието горчи
и вината е моя –
аз мълча думите си,
а ти –
не можеш да ги говориш.
твоите думи
думкат
в главата ти,
падат като градушка…
слушам тишината ти
и се опитвам да я науча
думите бумтят в очите ти –
ще се излеят…
сълзи браздят страните ти,
поливат косите ти.
стаята изкласи,
докато те гледам –
ще мога ли да ожъна
стиховете ти?
знам, стихия си –
можеш да рушиш –
всичко по пътя
но днес си тиха,
тихо е…
и вината ми капе –
червена и гъста,
като кръв и вино…

Реклами
Публикувано на Поезия и тагнато, . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s