Птици да пеят в клоните ми…

***
плувам в океан
от хипертрофирали
емоции – срам:
от лумналото
ми желание и блян
за полет без крила

***
нова страница
в живота – всеки ден ме
мами със поезия;
нови думи без
посока: бедност, социум,
мизерия

***
посипаха се
трохите на бедността:
дом без врата – човечност;
извръщам врата
си – барикадирам се
с безчувственост… за вечност

***
атрофията на душата ми
затръшна вратата на любовта
не остана въздух в дробовете ми,
не мога да си проветря кръвта.

бъдещето вие в лицето ми –
раздрана кожа, изплезен език,
празна е рулетката на живота ми –
аномалия съм… среднощен вик.

***
Искам да съм върколакът
от твоите сънища –
див и свободен,
скитник по кръстопътища,
хапещ луната,
рушащ тишината…
впивам пръсти в козината ти.

Искаш да си върколакът
от моите сънища?
Онзи, който краде
боровите иглички и
ги вприда в звездите,
а дъхът му се носи
над висините?

***
Събирам драконови нокти
от поляната на спомените ти,
обирам прашеца от пеперудени
крила, полепнал по челото ти,
бърша го с устни и пия живота ни.

***
Часовете тежат като камъни,
вързани за хвърчило –
как да полетя с този товар
от време? Унило
влача крака
в праха
и чакам
краха
на
живота.
Часовете капят като кръвта,
която се влива в ръката на болен…

***
искам да съм дърво
и птици да пеят в клоните ми;
искам да съм дърво
и да бъда сянка в пустинята ти;
искам да съм дърво
и да те галя с листата си,
но ти си дърводелецът,
който ще ме направи на мебели…

Реклами
Публикувано на Поезия, Седока и тагнато, , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s