Вече всичко е казано

***
Вече всичко е казано,
и написано,
и разказано.
Всички измислици,
всички орисници –
вече са приказки,
събрани в книжчици.
Всичко приказно –
вече е стих.

Думите, като дрехи,
подредени в шкаф,
дремят.

Сиво и глухо.
Опустошение

***
Какъв е смисълът
от писане на стихове,
от бягство в думите,
от търсене,
на светове
от ваене
на образи,
от лов
и галоп
на рими,
от нямо
„кажи ми”,
„обичай ме”
и „прости ми”…

Всички тропи
тропат затворени
в еднакви изречения,
прегорени,
прогонени.
Всички метафори,
изтупани от прах,
са повторени,
преговорени
претворени.
Всички
сравнения,
като мъртви спят…
Всички епитети
изгубиха цвета си,
аромата си
звука си…
Строфи,
катастрофи…
Подреждам и
търся мелодията на думите,
стъпката, ритъма, звъна,
търся –
двусмислие,
и дълбокомислие;
внушение
и изкушение…
Търся –
цвета на звука,
мириса на образа,
докосването на светлината…
И се крия
в крепостта на мрака,
който трака
зад миглите,
зад ирисите,
и още по-дълбоко,
някъде зад епифизата,
където е свърталището
на въображението,
където, със зрението
на третото око,
ще позная отражението
на живота
И крея…

Опустошение.

Реклами
Публикувано на Поезия и тагнато, . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s