Опустошение

***
разложен червей
прах върху въдицата –
опустошение

***
до изнемога
търся вдъхновение,
използвам все по-малко думи,
а когато ме замерват с тях –
прибирам ги в килера
/къщовница/
и продължавам
с измислици
да изнасилвам
паметта си…

***
скъсано хвърчило е
мозъкът ми,
мръсна пяна
над
мътна вода,
не останаха гънки,
които да изгладя,
за да ромоля
пак като ручей
през май

Advertisements
Публикувано на Поезия и тагнато, . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s