Вятър през кър

Дните минават през мен –
като вятър
през кър…
Пуста пустиня пустее навън –
кърви кръгозора
навъсен.
 
Думите бягат през мен
и заглъхват –
като ек
във клисура.
Как ще стигна до теб?
Остана ли нещо,
което си струва
да пропътува
пътя –
от човек
до човек?

***
Часовникът изхвърля секундите –
като камъчета по пътека.
Ще намерим ли пътя на сенките,
или – само утеха?

Главата ми тежи –
от мисли-камъни.
Сега съм само тяло.
Захвърлено лежи –
върху дивана.

Реклами
Публикувано на Импресия, Поезия и тагнато, . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s