Година

Мина
година.
Връщам ти
тялото –
силно и здраво.
Къде е душата ти,
мамо?
Къде скиташ,
скитнице?
Къде е сърцето ти?
Къде са очите ти?
Зениците ти –
пак са еднакви;
ирисите – кръгли,
широко отворени,
любопитни.
Какво гледаш,
мамо?
Прекрасна си,
изящна си.
Ръцете ти –
нежни и силни,
топли и гладки;
нозете ти –
истински
стъпили на земята,
впили се,
слели се
с пода…
Главата си вдигна високо…
Очите ти –
къде бягаш, мамо?
Къде е душата ти,
къде я изгуби…
Къде те изгубих?
Къде е душата ми?
Къде я изгубих?
Къде се изгубих?
Все по-малко остава
от мен –
все по-малко –
изчезвам в стените…
Събирам трохите
от дните ни –
не могат да напълнят
и шепа,
не могат да нахранят
врабче…
Шепна думите,
които ще те събудят…
Чакам утрото,
не новия ден –
денят
ще е същият –
Ято в небето…

Реклами
Публикувано на Импресия, Поезия и тагнато, , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s