Във ада…

Във ада правя своя рай.
Какво ми трябва?
Само твоето присъствие…
Ръцете ти, които стискат
моите ръце…
Ръцете ти…
Дори едната стига…
Очите ти, които гледат
в моите очи…
Очите ти…
Дори и да не гледат в мен ми стига…
Все по-дълбоко потъваме –
в Ада.
Все по-дълбоко падаме –
като в спасение.
Все по-дълбоко
в сърцевината на ума си бягам…
Ще стигна ли до теб,
ще тръгнеш ли по пътя,
който издълбах за теб?
Очите ти проблясват –
като фарове във буря…
и изгасват, погълнати
във мътните въртопи,
като фъртуни бягат –
в облаци и дъжд,
пропадат…
Очите ти – зениците им са различи…
Едната свети – като песен,
другата – попива светлината… есен…
изяжда всички цветове.
Дали с тях виждаш различно
моите лица?
Едното, с което се усмихвам
и ти казвам, че сме в Рая,
защото се обичаме,
държим ръцете си
и заедно посрещаме
това, което не искам
да изричам.
И другото… с което все по-дълбоко
потъвам във Геената,
все по-далече
бягам от теб,
от мен и от Вселената…

Реклами
Публикувано на Поезия и тагнато, . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s