Пустиня съм

Аз съм пустиня,
нищо няма в мен –
нито влага, нито песен,
нито стрък трева,
синева,
няма огън, няма пепел.
Пустиня съм–
мираж,
страж
на тишината.
I
Нямам глава –
само очи –
като факли, като главни…
Светят в тъмното.
Палят пожари,
нищо не жалят.
Тичам по плажа с боси крака…
Тичам по пясък…
Или газя в снега?
Горят ходилата…
Тихо е.
Няма въпроси –
нито „накъде”,
нито „а после”.
Боси сме.
Носим се някъде без посока.
Зеят пробойни – като пропасти
в опропастените ни представи
за щастие,
за бъдеще,
за още…
Потъваме дълбоко в делника,
потъваме дълбоко в хляба.
Тестото им е лепкаво и меко,
завиваме се, топло ни е…
и тишина поглъща „трябва”.
Загърбваме това, което имаме –
което искахме,
бленувахме,
сънувахме.
И само трънища остават в дните ни,
а нощите са душни, сити сме.

II
Все по-дълбоко потъвам
в утробата на дните,
все по-навътре… попивам
тъмнина и дишам черно
огорчение…
Горчи…
Изгоря гърлото ми,
пресъхнало от дългото
мълчание…
Стих?
Стон…
Едничък звук,
във който да се вкопча.
Часовникът проблесна и изплю
секунда от бягащата вечност.
Дисплеят му се плези във нощта
нечут.
Капчукът ближе
замръзналата стряха
и думите хвърчат,
избягали от тишината…
Асоциации – корпорации,
олигарси, монарси,
народни герои на бял кон…
любимци, вождове, диктатори…
диктовки –
промиване на мозъци,
без мозъци…
думи, които се блъскат в стени,
глухи уши,
писано слово, без слово, без очи
безсловесност, безчовечност…
тълпи…
Пустинята настъпва с бързи стъпки.
Бяло.
Замръзване,
връзване…
одеяло, одежда,
надежда…
Спри!
Не се оглеждай,
продължи…
Живо, жило,
живот, ужилване,
пчели, плача, печал, печат,
тайна…
Тайфун, фуния –
водовъртеж, брътвеж
потъване, умиране,
рана, рамене, топлина…
Слънце,
простирам ръце…
протестирам
Отчаяние, бдение…
Одобрение?
Отново, новост, новина,
вина, опиянение,
вино (с мезета),
омерзение…
Пустинята настъпва с бързи стъпки.
Засипва ни,
под пясъците спим,
а някъде далече
тътне…
Сблъсък на олигархични структури.
Сблъсък на капитали, на интереси.
Сблъсък на пари.
Няма идеали, няма мечти.
Нищо не е чисто, нищо че блести.

Реклами
Публикувано на Поезия и тагнато, , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s