Мълчанието

Мълчанието
тежи като рало и
разравя ума…
* * *
Усещам тялото си –
като пръст и топлина,
които ме извайват –
атлазена и гладка…
Усещам всеки мускул,
кост, докосване…
и всяка болка,
трепване, копнеж…
Усещам кислорода –
дълбокото му
сливане с кръвта и
милионното
докосване на
капилярите…
Усещам и войната
в себе си – смъртта на моите
войници… и на победените.
Мълчание…
Усещам битката на мислите
в главата си.
Усещам битката им в клетките –
как по-дълбоко се вкопават, впиват се
в пихтиестото бяло на аксоните.
все по-дълбоко се прегръщат,
преглъщат ме… замерят ме с импулси
отчаяние и с корените си–дендрити
все по-дълбоко пият от душата ми…
Все по-дълбоко… удушават се…
И милиони примки на разюздани ласа
се впиват във врата ми… бесят ме…
Обесена от собствените клетки –
жива съм.
Усукват ме с въжетата – неврони…
люлеят ме, замерят се с главата ми…
търкалям се в краката си…
И пак съм жива.
Ще се изправя, ще вървя нататък…
Където пак ще има „после”…
И „после” пак ще бъде отговор, не бездна.
Мълчание…

Реклами
Публикувано на Поезия и тагнато, , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s