Висината

Висината привлича,
влече ме – да увисна
към нищото.
Пропастта ми прилича
на полет… Спасение.
Вкопана в ръба съм –
няма нагоре, нито напред.
Вкопчвам се в тялото,
вяло, гладък камък –
впива ме в себе си…
Влачи ме…
Няма чисто, чистилище,
няма чест, нито честност –
мълчаливо безверие,
безсловесност.
Животът се къса – като
утринен скреж, и потича,
разплисква се – в мигове.
Взривено безвремие,
умираща вечност, поет…
Висината ме влачи.
Привлича ме. Впивам се…
Пропастта ми прилича
на полет… Увисвам…
Спасение.

Реклами
Публикувано на Поезия и тагнато, , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s