Потъвам дълбоко, дълбоко

Потъвам дълбоко
дълбоко.
Протягам ръка…
Улавям кълбо водорасли –
косите ми дълги, порасли
се вплитат в морска тъма.
Потъвам дълбоко дълбоко –
не искам да спра във въртопа,
отминах потопа…
Потъвам – дълбоко,
където земята вплита
ръце
и сърце,
океаните се прегръщат –
там горе…
някой зове
градове и савани
Някой зове –
иска да хване
прилива на континенталните плочи.
Потъвам
дълбоко, дълбоко…
Вече няма море –
само мантията се тресе –
наместо бисер – ражда земетресение,
поредното бедствие, сътресение
на хора и светове.
Пропада повърхността.
Потъвам
дълбоко, дълбоко –
в бисера,
или в ядрото?
А после – накъде?
Когато стигна центъра
и няма по-нататък,
защото много малка е
земята ни, звездата ни…
и бездната им никъде не води…

Реклами
Публикувано на Поезия и тагнато, , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s