Днес смъквам кожата си

i1035 FW1.1

 

 

 

 

 

 

 

Днес смъквам кожата си, черната,
с която крача в пещите на дните,
която пази в мен горещото,
далеч от вакуума на нощите.

Аз смъквам кожата си, черната
и бели мисли плъзват, като червеи.
Мечтите са заключени във клетките –
зазидани, иззиждащи плътта ни.

Днес бялото крещи обречено,
обрамчено, от кости-камъни.

Кръвта пулсира в черните ми вени.
Не е червена, не, не е червена…
И споменът за син простор попива –
дълбоко там, в плътта на чернозема.

Не искам вяра – да мълвя молитви.
Не се надявам на спасение –
животът ми е пуст, суров, безвремен.
Любов остана ли – да литна? Не знам.

Днес искам само къс от времето,
когато цъфнаха душите ни.

Реклами
Публикувано на Поезия и тагнато, . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s