Встрани е стръмното

Листата падат като слънчеви лъчи –
по пясъка, под ходилата,
и тъпчем слънцето, а после се препъваме
от паяжините на светлината.

Очите ни се реят в необятното.
Душите, задушени, гинат.
Линеят, вклинени в решетката на тялото.
Вървим по своите пътеки вяло.

Встрани не стъпваме – встрани е стръмното.
Листата падат жълти, като
слънца се гонят, увлечени от хватката на
гравитационен колапс.

Вървим встрани от стръмното
и тъпчем по лицата си –
утъпкваме пътеките,
не питаме за бъдното.

Реклами
Публикувано на Поезия и тагнато. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s