„ЧУДЕСАТА НА ДЕЦАТА“ или чудото на творчеството за деца

Трудно ми е да кажа кога и къде за първи път прочетох името Кирил Назъров – дали в страничките на списание „Славейче”, в онова, избелялото вече детство, когато стихчетата му правеха живота по-цветен, по-весел, или върху някоя шарена книжка, скътана в най-щурите спомени… Много по-късно, от страниците на вестник „Земеделско знаме”, познах друг Кирил Назъров… тогава статиите му будеха дремещите души, а рецензиите му напомняха, че и в трудните дни на безверие и безвремие се създават произведения, които заслужават свое място в литературата и в живота… А когато надникнах в страницата му в литературния сайт „Литернет”, където открих дългата му творческа биография, вече познавах не само писателя, но и човека Кирил Назъров и знаех, че зад деликатната му усмивка, скрита в немирна брада, има цяла вселена от чудеса…

Изкушавам се да започна тази кратка рецензия за новата му книга „Чудесата на децата” с това, че е роден в с. Драгуш, Петричка община, че е завършил българска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, че е член е на Съюза на българските писатели от 1980 г., че е един от членовете-възстановители на Съюза на писателите земеделци в България, че негови творби са превеждани на руски, естонски, полски, сръбски, румънски, испански, английски език и други европейски езици. Автор е на над тридесет книги, от които повече от десет са за деца – „Ловец на дъжд“ (1975), „Ало, Слънчице“ (1978), „Скороговорки“ (1979), „Хоровод“ (1980), „Петльов часовник“ (1981), „Барабанче бъбриво“ (1985), „Къщурка за Щурец и Щурка“ (1985), „Незабравки“ (1986), „Сети се ти“ (1986), „Буквички скокливи“ (1989), „Слънчова шега“ (1989), „Вълшебствата на детската градина (1990), „Сто чуденки за чудене“ (1993), „Весело букварче“ (1994), „Цветница“ (2004).

Трудно се пише за деца – може би за това е нужно да бъдеш учител, за да си винаги до тях, да усещаш, да дишаш с детския смях и с детския плач, а може би е нужно да имаш душа, която никога не остарява. В житейската биография на Кирил Назъров откриваме учителя, а също и човека, стоял твърде близо до детските мечти като главен редактор на списание „Славейче” и председател на детската секция към Съюза на българските писатели. И не се учудваме, че стихчета и гатанки, уловени от чародеецът Назъров, за да бъдат подарени на най-малките му приятели, са включени в учебниците за І, ІІ, ІІІ и ІV клас.

„Какъв по-хубав подарък за първия учебен ден, или за Коледа, може да получи един първокласник, от шарена книжка със стихчета?” – пита авторът на „Чудесата на децата”. И знам, няма по-хубав подарък от този…

Разгръщам книжката със зелена корица, събрала усмивките на много дечица… и чета първото стихотворение „Годишен кръговрат”, което със звънки рими повежда читателя по пътя на годишните времена, или по житейско-философския път на повторението и развитието. В композиционно отношение книгата е изградена от единадесет части с нееднакъв брой стихотворения, обединени от обща тема, и може би подчинени на програмното стихотворение „Годишен кръговрат” – „Пролетничета”, „Цветница”, „Град Гора”, „Чудно лято на морето, в планината и полята”, „Буквички скокливи”, „У дома”, „Мои палави играчки”, „Рисунки”, „Есенни багри”, „Малки приказки” и „Вълшебствата на зимата”. Може би не случайно детската година започва не със смразяващата зима, с която започва календарната година, нито с есента, сезонът на умиращата природа, когато започва учебната година.

В книжката на Кирил Назъров чудесата започват с пролетта, с първоцвета, когато „слънчевото кокиче”, преварвайки „цвят и птиче” поздравява малкото момиче – лирическата героиня на стихотворението. Юнакът-южняк стопява снега, полянката изпъстрява с цветя, а от диалога на детето със Слънчицето се разбира как става това –

„Лъчите мои на ята

през земната кора проникват,

подръпват пъстрите цветя

с чевръсти пръсти и… поникват!”

Но не само звънките, запомнящи се рими вълнуват. В детските стихове на Кирил Назъров има и много мъдрост, любов към родната природа и уважение към скритата сила и устойчивотта в оня детски, разбираем смисъл, но и в оня друг смисъл, за който някога не се говореше и който днес почти забравихме… И на въпроса „Къде зимува пролетта”, авторът без колебание отговаря:

„Пролетта бе скътана в сърцата

на най-храбрите, които бяха

в своя роден край и на децата

цяла зима топли песни пяха!”

За Кирил Назъров и българското знаме е разцъфтяло „подобно цвете сред градина”, взело цветовете си и от слънцето, и от небесната дъга, устойчиво на ветрове и бури, вестител на слава и красота. Темата за пролетта и красотта е продължена и в следващите цикли „Цветница” и „Град Гора”. Като в истинска приказка, цветята танцуват, празнуват, лудуват, но и възпитават в любов към природата, към разбиране и единение с прекрасното:

„Тръгнете по тези килими –

бродирани, неизбродими.

Елате без леки коли

под китни, зелени ели…”

И без да противопоставя насъщната ни житейска среда на мечтаната природа, продължава:

„С вълшебства добри ви зове

градът, оживял в стихове…”

За мен ненадминато, като образ и стихосложение, остава лиричното описание на изтъкаването на „Слънчево килимче”:

„Слънцето лъчи подрежда,

сякаш че опъва прежда.”

Но… така бих могла да цитирам цялата книжка. Все пак, не мога да не спомена „Златна рибка”, стихче, в което не кой да е, а самата Луна се превръща в златна рибка, за да утеши самотния вир, в който рибки не танцуват. Много звучно и мило звучи и стихотворението „Къщурка за щурец и щурка”, включено в настоящото издание от едноименната стихосбирка на К. Назъров. Може би тук е мястото да спомена, че „Чудесата на децата” е сборник с най-добрите (по преценка на автора и редактора проф. Симеон Янев) стихове, събрани от книжките „Ало, Слънчице”, „Хоровод”, „Къщурка за щурец и щурка”, „Барабанче бъбриво” и „Буквички скокливи”.

След пролетта, върху малкия читател се разлива чудото на лятото – с щурчовата песен край Искъра, с шепота на сребърни пътеки и пясъчни дворци, с трудния път към покорените върхове и с морето, което искаме да отнесем у дома. Но може би, защото за децата лятото винаги е много, много кратко, и този цикъл в книжката е кратък.

Идва есента, идва учебната година – с цикъла „Буквички скокливи”, с много хумор, топлина, закачка и поука, но не онази, скучната поука на възрастния, който всичко знае, към непослушното дете, а с поуката на майстора на словото, който вплита своя жизнен опит и жизнена позиция в чудни картини и омайни звуци – не е нужно да казвам, че буквичките на Кирил Назъров не само скачат, но и пеят… понякога се смеят, понякога бодат, а понякога трябва за загърбим буквара, да загърбим ежедневното и да ги потърсим в нощното небе, да открием своята звездна азбука, да видим и сърпа на луната с очи на поет.

Но Кирил Назъров няма да е любимият автор на поколения деца, ако говори само за училището през есента. След веселите буквички идва ред на изпълнения с топлина и уют цикъл „У дома”, в който всеки усеща кое е най-горещото – майчината ласка, усеща грижата на таткото, който майстори къщички за птички, усеща подкрепата на семейството, което остава най-сигурния стълб в живота на всеки от нас. Децата се учат, заедно със своите весели играчки и с моливчетата, с които подреждат върху листа онова, което искат най-много, най-близко до себе си – любимите герои от приказките, любимите животни от природата и своите фантазии.

От листа на детската рисунка неусетно стигаме до листите, оцветени от есента. Есента е нестинарка, и художник, обагрил ската, и весел присмехулко, който помага на хвърчилото на литне. Есента е и онази, която дарява жирафа с безкраен цветен шал от небесна дъга, за да не ни е жал за него, в студа.

Във всяко от своите детски стихотворения Кирил Назъров е скрил по едно чудо, но и по едно знание за света. Това най-силно се усеща в неговите стихотворни приказки. Свежи, звучни, цветни, те ни разказват и за далечния Млечен път, по който само в сънищата можем да летим, и за песента на капчука, която се ражда от дъжда, и за чайката-санитарка на плажа… а колко прекрасни са образите, сътворени от земеделеца Кирил Назъров, колко чисти и силни са метафорите му, с които завинаги свързва звездиците-зърна в небесната нива и слънчевите семена, превърнали се в маргаритки!

Верен на своя замисъл, Кирил Назъров завършва кръговрата на чудесата с „Вълшебствата на зимата”. Студена и бяла, тя пак носи много радост на децата. И с украсената елха, и с Дядо Коледа, и с вълнението от написването на първото писмо – защото – на кого първо пише първолакът, ако не на щедрия и чуден старец с голямата бяла брада и червена торба? Но и в зимните стихове не липсват поуките. Снегозаводът на белокосата Баба Зима, която всичко омагьосва, ръси много сняг, а децата трябва не само да се пързавят и да правят чудесни снежни човеци, но и да… сковат по един чуден, дъсчен снегорин, с който лирическият герой на едноименното стихотворение е готов „цяла лавина да изрина!”

В този бял вихър от снежинки и веселие е вмъкнат и съвсем кратичкият хумористичен подцикъл „Юнаци-веселяци”, в който авторът намигва с всевиждащото си око към немирника-читател. Дори когато осмива най-негативните черти, присъщи на човешкия характер, в стиховете си за деца поетът никога не прекрачва границата на закачката, която може да бодне, но не и да удари така, че да заболи твърде много. А Кирил Назъров умее, наистина умее в своите тъжни смешки, писани за възрастни, да изтръгва силни чувства със сатиричните си произведения.

Но нека се върнем към прекрасната, пълна с цветни думи книжка, която гори от словесни картини, но в която не липсват и чудесни илюстрации, нарисувани за малките читатели от художниците Мана Парпулова, Ани Тузсузова, Надежда Йончева, Иван Гонгалов и Христо Алексиев.

Какво повече да кажа за „Чудесата на децата” и за чудесата, които твори Кирил Назъров? Може би отново това, че е много трудно да се пише за деца, когато не си дете; може би това, че за да можеш да го правиш, трябва да имаш детско, чисто, свежо и пълно с фантазии съзнание.

Може би трябва да кажа и това, че не е лесно да се четат книги за деца, когато не си дете… Но колко е прекрасно, когато думите, писани за детското, чистото, свежото и пълно с фантазии съзнание успеят да пробият твоето собствено осивяло битие и те върнат в света на чудесата.

Смея да кажа, че Кирил Назъров е постигнал това. Неговата книга като ураган помита всички скучни напластявания в помъдрелите ни глави и ни отнася в чудния свят на детството! А, доколкото си спомням от моето детство, и тогава беше интересно да ловиш дъжда с Кирил Назъров и да си говориш със Слънчицето! Сигурна съм, че и днешните му малки читатели ще намерят своите любими стихчета, герои и картини, скрити между страничките на „Чудесата на децата”… а защо не и по някое истинско чудо?

в-к „Литературно земеделско знаме“, бр.1, 2012 г.

в-к „Словото днес“, бр. 4, 2012 г.

Реклами
Публикувано на Рецензии и тагнато. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s