Нощ и измислици

Нощта осъмна с писъци.
Измислици довяват
утрото, без дъх останало.

Орисници разказват приказки.
Улисана ги слушам.
Шумят изсъхнали листа.

Горят в мъглата пламъци.
Не, водопад от жълто
се отприщи, със златни капки

ме заля; удави ме.
Измислена – на лист
остави ме – да изгоря…

Реклами
Публикувано на Поезия и тагнато, . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s