Отвъд сетивата

Днес…
Опитвам се
да проумея
тъканта
на битието.
Опитвам се –
да слея
мисълта
с това,
което стои
отвъд нея;
отвъд мен;
отвъд сетивата;
отвъд понятията
за нещата,
които кротко
сме изграждали –
пипайки, питайки
чувайки, чувствайки,
чакайки, страдайки,
вдишвайки, вкусвайки,
виждайки… мислейки?

Днес.

Слънцето наднича
през стъклата на
кроткия ми дом.
Днес –
лъчите му разсичат
стаята –
като с трион.
Падат стружки
светлина
на пода.
Ровя с пръсти –
галя, вдишвам,
вкусвам, виждам…
мога –
да докосна и това,
за което сме пропуснали
да измислим имена.

Днес…
Опитах се
да проумея
тъканта на битието.
Опитах се…
Ще смея ли
Утре пак
да продължа?

Реклами
Публикувано на Поезия и тагнато, . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s