Магьосническа нощ

Магьосническа нощ.
С Луна, отворена
като око
в челото
на небето.

Магьосническа нощ –
звездите са избягали
далеко,
подгонени
от злачните
лъчи на Слънцето,
което
се оглежда
в лицето на
старата Луна.

Магьосническа нощ,
в която светулките
блещукат
над пожълтелите жита –
припламват и угасват –
с ритъм на сърца.

Магьосническа нощ.
Изгубени метеорити
падат като дъжд
в степта.

Магьосническа нощ –
ела!

За да останат
блясъка
и мрака.
За да я няма
сивината,
която впива се

в душите и в телата –
без дъх оставя ни
зациментира ни;
отравя ни.

Превърнати
във камъни
оставяме душите си
да скитат надалеч…

Магьосническа нощ –
вдигни магията от нас –
с билки и цветя;
с цъфнали жита
с въздишащи светулки…

Магьосническа нощ,
в която майчини милувки
ни правят по-добри.

Реклами
Публикувано на Поезия и тагнато, . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s