Пощурели въпроси

Пощурели въпроси пощят
сплъстените ми мисли.
Падат от окаменелия ми скалп –
като сняг,
като прах,
като праг,
през който трябва да прекрача,
за да продължа…

Искам да изтръгна всичко излишно.
Искам да тръгна гола –
оголила скритата си личност.
Искам –
през тръни да газя…

Ще опазя ли
пожара на думите?

Реклами
Публикувано на Поезия и тагнато, . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s