Дали да се радвам???

Радвам се, че експремиерът Иван Костов с болезнена точност и точно навреме поставя въпроса за „обединението“ на дясното пространство, тема, по която се спекулира просташки безочливо през последните две – две и половина години.

Пределно ясно е кого обедини „Царя-обединител“ при завръщането си през април 2001 г. и кой го подпомогна в това му деяние. Не беше трудно изтерзаните от бедност и очакване на чудеса народни маси да бъдат манипулирани и накарани да повярват в поредната помия лъжи за светло бъдеще (пардон, за „ново време“). Никой мислещ човек нито за момент не се усъмни кой стоеше зад триумфалното завръщане на карнавалния „цар“, кой купи пресата, кой плати продажните политици.. Нито можеше да бъде скрита целта на целия маскарад.

Това, което тогава не можах да проумея и което все още не мога да проумея (и не само аз) е как стана възможно?

Как едно успешно управление бе сринато в калта от пресата?

Как същите тези гладни хора, които чакаха „несимволично увеличение на пенсиите си“ от новите и непознати властници забравиха, че тези, които в момента ги управляваха увеличиха пенсиите им приблизително 25 пъти… като не броим 13-тата пенсия, които досега така и не са получили.

Но стига толкова пари и пенсии.

Статията е за друго.

За черното и бялото в политиката. За границата. За съществуването на различие. На Другост.

В настоящата бозава помия, в която управляващите – къде съзнателно, къде несъзнателно са ни потопили няма граници; няма ориентири. Няма черно и бяло; няма добро и зло. Няма виновни и отговорни.

Скоро в предаването „Блиц“ на БТВ кандидатът за кмет на София, сладкарят Лучано, сподели, че мечтае за политическа действителност без партии. Дали е запознат с историята; дали му беше казано да го каже, дали се изпусна – все едно – но това, за което този сладкишчо си мечтае е страшно. 1934-1944 г. – един от най-тъмните периоди в българската история. Период на царски произвол, липса на демокрация, защото… партиите са били забранени.

Настоящият представител на династията, явно си мечтае – да „обедини“ дясното пространство, защото, като бивш цар, дясномислещите хора го възприемат като десен.

Да обедини и лявото пространство, защото, като човек, свързан с тайните служби на комунистическия режим ляво мислещите хора полека-лека го възприемат като техен.

И един ден ще се събудим в сладкарския рай – без партии, без позиции, без демокрация… без право на мнение; без право на бъдеще и на минало.

Радвам се, г-н Костов, че излизате от мълчанието.

Вие бяхте политикът, който от 1990 до лятото на 2001 г. кога по-тихо, кога по-явно – дадохте твърде много за България.

Добре дошли в активната политика, защото има нужда мътилката, в която плуваме в последните две години и половина да се избистри, тинята да си отиде на дъното, а в бистрото – който може да плува – да плува.

РР

А що се отнася до помиярстването на Стефан Софиянски край царската трапеза – е, аз нямам нищо против помиярите. Кучетата не са виновни за това, че са бездомни.

Но г-н Софиянски каза тежката си дума срещу тях – присъдата му срещу бездомните четириноги ми бе напълно достатъчна да се отдръпна от него още преди да скъса с организацията, която го създаде и далеч преди самият той да започне да помиярства.

И ако перифразираме народната мъдрост – кой каквото гласи другиму… то му се случва.

Реклами
Публикувано на есе, публицистика и тагнато, , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s